Skip Navigation LinksНачало | Авторите!

Авторите!

Обратно към списъка
Каква гора се крие зад дървото “Бинев”?
07.12.2014 Иво Инджев
Колкото повече стават политическите „гнили ябълки” (по израза на един американски посланик в секретен доклад до български банки, изтекъл в Уикилийкс), нападали покрай казуса със Слави Бинев, толкова повече самия Бинев печели от това.

Дали не беше подценен с обвинението, че е надценен като шеф на парламентарната комисия по култура и медии?

Към известните интелектуалци, протестиращи срещу това назначение, започнаха да се прилепват доста лекета и с това му правят страхотна услуга. Днес вече и Бареков обърна палачинката с искане на оставката му!

Да, както повечето си колеги в политика, Бинев е манипулатор. И е не по-малко ловък в това отношение от Борисов, на когото с рязка контраатака на каратисткия тепих на публичността заби пета в зъбите. Посочи го като виновник за кампанията срещу назначението му на парламентарния пост. Така Бинев пося в душите на много от същите протестиращи интелектуалци семето на съмнението дали случайно не служат ( без да искат) на един още по-незаслужено ( от интелектуална гледна точка) управляващ. Да си неволен участник на интригантско разчистване на политически и междуличностни сметки, натрупани между двамата, не е нито интелектуално, нито морално търпимо.

По този показател казусът заприлича още повече на ситуацията с протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Много от демонстрантите миналата година не понасяха и (опозиционера) Борисов, но поеха риска да бъдат упрекнати в „бойковизъм”, а след завръщането на Бойко на премиерския пост се оказаха в положение да се оправдават, че не им е плащал за гражданската позиция, за да ги използва за стреме към гърба на белия си кон.

Да продължа с приликите, преди да погледнем и разликите.

Политическите кукловоди на Пеевски, от Местан до Станишев, се оправдаваха, че искат да го имплантират начело на най-мощната структура от националната сигурност, за да сложи на място „лошите”. Само един още по-лош по нрав гръмовержец, както изглеждаше дори външно кресливият депутат, можел да свърши тази черна работа, най-сериозно твърдяха от ДПС и БСП. Самият Пеевски си вярваше и врещеше от парламентарната трибуна срещу бившия вътрешен министър Цветанов: „болят ли те зъбките вече” (с презумпцията, че ще му ги счупи при предстоящата инквизиция или побой).

Сега Слави Бинев използва всяка своя публична изява за обещание да счупи зъбките на злоупотребяващите с държавните пари в медиите на бюджета издръжка. Някой да има нещо против ( ако такива злоупотреби има)?

Но ако злоупотребите в БНТ и БНТ са хипотеза, то в някои свои политически оценки Слави Бинев е доказано прав. Например когато казва, че няма как Вежди Рашидов да се обърне срещу него ( след като отначало беше обявил неутралитет по въпроса за назначаването му) без зад това решение да е получил разрешение (от Борисов, разбира се).

Но за разлика от Пеевски днешният му аналог Бинев ( в ролята в гръмоотвод на гражданския гняв- гръмоотвод, който като нищо може да е монтиран именно с цел да възбуди и омаломощи гражданската енергия на най-чувствителната част от обществото), няма дразнещата подкрепа на ДПС и БСП. И устоява вече дни наред като самотен воин срещу ударите на наистина симпатичните и дори красивите протестиращи.

Ако не беше самохвалството му, че бил най-подходящият за поста и че имал „много таланти”, ако не размахваше назидателно пръст по време на публичните си изяви и не прибягваше до обичайната слабост на атакувания политик да определя бройката на протестиращите като незначителен фактор на фона на мълчаливото мнозинство, Бинев дори има шанс да спечели надприказването с някои от най-изявените говорите на протеста, като Александър Морфов.

Не твърдя ни най-малко, че трябва да бъде цензуриран, но всеки път, когато отново и отново зрителят чуе Морфов да използва епитета „простак” по отношение на Бинев ( който запазва непоклатимо хладнокръвие и упорито отказва да му отвърне с подобна обида), каратистът печели по точки срещу режисьора.

Право куме в очи е правилно, нали? Да, но ако така ще си говорим с истинските „кумове” в нашата мафиотизирана държава, а не само с техните доста по-безопасни протежета.

Трупането на точки от Бинев по този начин може да донесе някоя изненада под формата на накланяне на везните на обществените симпатии към депутата, който основателно провокира гнева на интелектуалците, но едва ли е развълнувал особено по същия начин миньорите, селските стопани, заварчиците ( споменати като ощетени от спирането на „Южен поток” от безпомощния да каже нещо по-умно бивш министър Драгомир Стойнев) и т.н.

А какво трябва(ше) да се направи при това положение, биха попитали някои раздразнени читатели? При Това положение- нищо повече. Но при Онова, пропуснатото положение в миналото, можеше да се направи нещо, щото да не се повтаря повече…

Извинявайте, но точно моя скромност ли трябва да отговори на този въпрос? Изписал съм по темата стотици страници ( и статии), включително и две книги ( „Президент на РъБъ” 2010 и „Премиер на РъБъ” 2013 ). Това е моят многохиляден протест, документиран и „прошнурован”, така да се каже- към днешна дата в ivo.bg авторските ми, предимно протестни срещу статуквото публикации се близо 4000.

Ако имаше повечко протести срещу лъжите и арогантността на властелините на пропагандата, изкатерили се на върха на държавата, техният добър ученик Слави Бинев днес нямаше да има кого да имитира. Кой имитира провалени примери за подражание?

Така че, скъпи интелектуалци, пригответе са за трудна битка – вашият противник Бинев говори чужди езици, практикувал е два депутатски мандата в Брюксел - направо е хибрид между Айнщайн и Стивън Хокинг на фона на Вежди Рашидов например, който ви измами триумфално по въпроса за цял музей на тоталитарното изкуство, но вие преглътнахте това унижение.

В лично качество Бинев е по-малко мутра от доста свои предшественици, но е мутант на статуквото на мутрите в политиката. Мълчанието пред простащината на овластените ни политици през изминалите години създаде хранителната среда за хибридната война за власт на мутантите.

И накрая, нека да доверя едно обезоръжаващо обстоятелство: в ivo.bg съм изписал толкова вежди (заради което ми избодоха очите, изчоплиха ме от списъка на коментаторите в публицистиката на БНР и БНТ) по темата за необходимостта от ревизия на медийните върхове като най-недосегаемата за разследвания и евентуална съдебна отговорност сфера в българската публичност, че заявката на Бинев да направи нещо по въпроса направи ми вади зъбките с памук.

Няма да се откажа да протестирам срещу неговото назначаване, но намирам честно да кажа истината, макар тя да боли като оголен нерв на зъб в мълчаливата уста на усмиреното от доста години гражданско общество, което упорито отказва да забелязва гората заради някое дърво.

Иво ИНДЖЕВ

Този материал е публикуван с любезното съгласие на автора.






реклама