Skip Navigation LinksНачало | Авторите!

Авторите!

Страница >  12345

Първопричината за днешните ни български беди
27.04.2016 Николай СЛАТИНСКИ
Постоянно разсъждавам над въпросите:
  Защо България се управлява толкова зле и все по-зле?
  Защо пада интелектът, та дори и интелигентността на властта?
  Защо расте непрофесионализмът на всички нива в администрацията, даже на най-високите й нива?
  Защо институциите се разрастват непропорционално и поглъщат колосални ресурси с безкрайно нисък коефициент на полезно действие?
  Защо корупцията ескалира и се трансформира от съзнателно използване на командни постове в личен, частен и корпоративен интерес в безсъзнателна демонстрация на разпасали се нагони, инстинкти, установки, нагласи?

Петна в нашия обществен живот
13.10.2015 Петко Р. Славеков

Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ.

Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им - подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без най-малко приготовление и без положителни способности.

Тези хора забравят де живеят, на кой народ принадлежат и какво е състоянието на този народ. Като гледат на това състояние, те не познават и нуждите на народа, а слугуват на цели, които са почти всякога противоположни на народните.

Когато влезеш в някой български град, ти ще се смаеш пред тези български глави на европейски манер. Те ще ти говорят с някакви безразборно избрани по вестниците думи и ще се мъчат да ти внушат, че те са не като другите.

... и на тоталитаризма мекото...
15.09.2015 Николай СЛАТИНСКИ
Днес ми споделиха следното много интересно и вероятно донякъде, но само донякъде, спорно разсъждение (може да е странно, но го направи общински служител, на чието бюро има календарче-портрет на Човека-Власт – служителят ми кимна иронично, демек, трябва да храня децата си, та се правя на жив дявол и половина):
 
Държавата вече принадлежи изцяло на едни много богати хора. Те са се разпрострели над нея и са навсякъде, във всяка дейност. Затова е абсолютно логично, че нямат нужда от партия с лява идеология като БСП, затова БСП агонизира и е въпрос на време, да отиде в небитието, да се върти около 5-6%, колкото за фон, за имитация на опозиция и многопартийност.
 
Няма нищо по-естествено от това новата партия с голямо „П”, която ще управлява на практика еднопартийно България чрез своя нов Тато (тук служителят с пръст и намигване сочи портрет-календарчето) да е дясна. Богатите олигарси и тяхната кохорта новобогаташи, "новите българи" си създадоха дясна партия, партия с дясна ориентация, даже с крайно дясна (само пазар, само частна собственост, само грижа за богатите и силните, безпощадност към бедните и слабите) идеология, съчетавайки я с използване в техен интерес на съдебната система и силовите институции.

Раздор, разкол и разлом в нашето общество
13.05.2015 Николай СЛАТИНСКИ
Да, така е – като народ и държава имаме много проблеми. Кое по-напред... Всички – заедно и поотделно – са ни хванали за гушата. И стискат. Ескалираща несигурност.

В такива години на социален разпад и политически разврат, в които сме потърпевши с малки изключения от 7-8% от обществото, човек осъзнава колко прав е Джоузеф Най когато казва:
„Сигурността е като кислорода – не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея.”

И все пак, нищо, че някой би казал „Всичката Мара втасала!”, трябва да се каже много ясно и отчетливо, че страната ни има още един, постоянно засилващ се и започващ да боде очите и съзнанието проблем – нарастващият и все по-откровено и открито излизащ на повърхността раздор, разкол, разлом по главния въпрос за стратегическата ни ориентация, геополитическата ни принадлежност, цивилизационната идентичност и културната ни същност:

Кои сме ние? С кого сме ние? Къде сме ние? Дори – Кога сме ние?

O tempora, o mores
От дядо Славейков насам, сме си все същата мърша
27.03.2015 в. "Тревненска седмица" Галина ИВАНОВА
Винаги съм харесвала статистиката, защото цифрите не лъжат. Макар, че и те са манипулируеми, като всичко останало в нашата „мила Родина”. И въпреки допустимата доза съмнение, актуалното битие на обикновения българин, съгласно публикуваните официални данни, е меко казано стряскащо. Разбира се - за обикновения българин. На властимащите по всички етажи на властта отдавна не им пука за статистиката, различна от личния рейтинг, камо ли за чуждото битие, разпънато между абсурдите на делника. За съжаление, в многосерийната драма с елементи на хорър или т.н. наш „преход”, който уж бил финализиран, главните действащи лица никога не сме били Ние. Народът. Дори по време на „избори”, когато обичайно ни манипулират - ухажват, величаят дори “обгрижват”. Нашата роля все още е някъде в миманса, защото уви, и за публика не ни бива. Овчата смиреност и мълчаливата ни Голгота, вероятно ще бъдат предмет на нечии размисли след време, когато или нас няма да ни има, или държавата, която все по-целеустремено тласкаме към гибел. Целокупно.

Държавата ни – паянтова, скрибуцаща селска каруца
30.01.2015 Николай СЛАТИНСКИ
Тези дни няколко приятели пием кафе и разговорите ни са все около политиката. Както се шегува един от тези мои приятели – от възрастта ще да е, затова другите теми постепенно отпадат и остава само политиката.

Опитвам се да разсъждавам, че щом 25 години все сме последни и все по-последни ставаме в Европа, то очевидно не е защото непрекъснато ни управляват негодни или негодници, несъмнено има и по-дълбоки системни и ценностни причини...

Размисли
12.01.2015 Илко СЕМЕРДЖИЕВ
Възможностите на човешката психика са огромни. Една от най-важните сред тях е способността да се превърне личната трагедия в победа, а страданието – в развитие.

Страданието престава да бъде такова, когато намери смисъл т.е., когато се промени отношението към факта, защото функцията на човека не е да избягва болката и да търси удоволствието, а да намира смисъла в живота си.

ББ и внезапното му отрицание на Възродителния процес
05.01.2015 Николай СЛАТИНСКИ
Записки от Facebook.
Някога бях в нормални човешки отношения с една народна представителка от БСП.
Веднъж си говорихме с нея по проблем на външната ни политика и тя ми изложи много аргументирано, убедено и даже пламенно своята позиция. Само след два дни в "Труд" прочетох нейно интервю, в което тя много аргументирано, убедено и даже пламенно бе защитила точно противоположната позиция.
Попитах я какво означава всичко това. Отговори ми следното:

"В политиката трябва да говориш не това, което мислиш, а това, което трябва и не това, в което вярваш, а това, което ти е изгодно."

Каква гора се крие зад дървото “Бинев”?
07.12.2014 Иво Инджев
Колкото повече стават политическите „гнили ябълки” (по израза на един американски посланик в секретен доклад до български банки, изтекъл в Уикилийкс), нападали покрай казуса със Слави Бинев, толкова повече самия Бинев печели от това.

Дали не беше подценен с обвинението, че е надценен като шеф на парламентарната комисия по култура и медии?

Към известните интелектуалци, протестиращи срещу това назначение, започнаха да се прилепват доста лекета и с това му правят страхотна услуга. Днес вече и Бареков обърна палачинката с искане на оставката му!

Да, както повечето си колеги в политика, Бинев е манипулатор. И е не по-малко ловък в това отношение от Борисов, на когото с рязка контраатака на каратисткия тепих на публичността заби пета в зъбите. Посочи го като виновник за кампанията срещу назначението му на парламентарния пост. Така Бинев пося в душите на много от същите протестиращи интелектуалци семето на съмнението дали случайно не служат ( без да искат) на един още по-незаслужено ( от интелектуална гледна точка) управляващ. Да си неволен участник на интригантско разчистване на политически и междуличностни сметки, натрупани между двамата, не е нито интелектуално, нито морално търпимо.


„Изписване на бръшляна”
19.11.2014 Вера Христова

Предисловие

Насреща, на около 3-4 метра от южната ми тераса, е металният стълб на уличната лампа. Как е направено не знам, но в кухината му има гнездо. Там се мушват едни малки храбри птички, там си отглеждат пиленцата. От песента им улавям само това: "Чичо пей! Чичо пей!" И то ми е достатъчно - като го чуя, сякаш нещо се завръща в мен и си идва на мястото. Но тази пролет нещо не се мяркат. Вероятно защото песента им не би могла да се чува при това неизбежно чукане, тракане и трещене при ремонта на покрива на жилищния ни блок. А в душата ми, в очакване да бъде погален, кротко спи на топло и тихо, далечния спомен за кълвача, кацнал на старата круша на три метра от прозорчето на лятната собичка на село. Рано сутрин почуква върху напуканите ребра на дървото, накланя главичка, за да се увери, че го гледам и ми казва: "Хайде, ставай, време е да поливаш доматите!"
Природата се приспособява. Като няма клонче, в метална тръба ще се завре, но няма да остане без потомство. Ние, трудно долавяме уроците на природата.
Нашият каменлив и затрънен път, често ни изправя пред въпроса: всъщност напред ли вървим, назад ли се връщаме или просто тъпчем на едно място. "Нека не засипваме цялата народна нива с камъни. Камънакът нищо няма да роди...". Тези думи са лайтмотивът на първата ми публицистична книга и се отнасят за оная грамада, връз която преди двайсет и пет години камъните на проклятието засипваха и бурените на злото, и стъблата на доброто. И днес вече е много трудно да различим едното от другото. И не само ние, светът днес се пита: Кой ще назове честта и кой - позорът!?
Вера Христова

Страница >  12345

реклама