Skip Navigation LinksНачало | История | История на занаятите

История на занаятите

Tревненска архитектура
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Лидия Горанова

IMG_1746abv.jpg

Възникнала като дервентджийско селище през 16 в.,Трявна  се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал  калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защищавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия  си дух и достойнство.

Епохата на Възраждането заварва  непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни занаятчии, които допринасят за икономическото въздигане  на Трявна. През 18-19 в. селището се утвърждава  като стопански и културен център. Тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата възрожденска художествена школа по българските земи - Тревненската.

Малкото и неплодородна земя от една страна и изобилието на дърво и камък от друга са насочили още в далечното минало мъжкото население от този край към строителството. В началото на 19 в. Трявна е  имала вече утвърден с авторитета си дюлгерски еснаф със своите първомайстори. Свидетелство за това е надписът, издялан върху стара тревненска чешма, построена през лятото на 1804 г. от резбаро-дюлгерския еснаф. През същата 1804 г. била издигната и прочутата къща на хаджи Христо Даскалов. Това подсказва за традиция в строителството, за умения, създавани с десетилетия.

Началото на Възраждането заварва в Трявна   утвърден тип жилищни сгради. Ранновъзрожденската тревненска къща е с каменно приземие и етаж от дърво.  Типичното за нея разпределение  обхваща четири пространства - чардак, помещение с традиционното ъглово огнище - „къщи”, второ жилищно помещение - „соба” и помещение с домакинско-складови функции - „одая”. Други особености са малкото прозорци, липсата на еркери и покривите с масивни комини. Представител на този тип тревненска къща е Попангеловата, построена към края на 18 в. Тя е една от малкото оцелели къщи след изпепеляване на селището от кърджалиите през 1798 г. В приземието, леко вкопано в земята, освен изба има и казаска работилница. Горният етаж е от цепени талпи, приковани върху дебели греди и измазан отвътре с пръст. От южната страна етажът е опасан с чардак, към който отвежда външна дървена стълба. Къщата е разположена така, че входът и чардакът са обърнати към обширен двор, заобиколен от висок дувар.

В стила на тревненските битови сгради от втората четвърт на 19 в. е родната къща на Ангел Кънчев, строена около 1805 г.

Към ранновъзрожденския период принадлежи и Даскаловата къща /1804-1808 г/. Оградена с високи каменни зидове, прорязани с бойници за отбрана, тя е представлявала  малка крепост срещу нашествията на кърджалиите. Майсторите Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца влагат цялото си умение в изграждането на голямата двукатна къща с извити еркери и широки стрехи, за да създадат едно функционално и доста представително  за времето жилище, съотвестващо на материалното и обществено положение на неговия стопанин - заможния търговец на гюл и коприна хаджи Христо Даскалов. Сградата има симетрична планова композиция. В приземието са стопанските помещения, а на горния етаж са разположени две жилища, свързани в един обем с просторен чардак пред тях.

С развитието на новите производствени отношения през Възраждането, тревненската къща променя постепенно своя облик. Главната представителна фасада се обръща от двора към улицата. Къщата израства във височина, тъй като приземието поема търговско-занаятчийските функции. Появяват се нови помещения, което променя пространствената и композиция. Отношението към жилището вече не е само утилитарно. Голямата и богато обзаведена къща е въпрос на престиж. Класически пример в това отношение е Райковата къща - внушителна като архитектура, със свой дух и лице. Построена е през 1846 г. от известния тревненски майстор Димитър Сергюв, творил със самочувствие, титулувал се и се подписвал ”архитектун”. И до днес на един от башлъците стои издълбаният от ръката на майстора надпис: ­­­ „1846 зафащами на февруария  на 12 дне”.

Къщата е градена за многолюдната челяд на  Никола Райков - богат и предприемчив търговец, видял широкия свят, търгувал с Русия и Влашко, добре печелил и не пожалил средства за хубавия си дом. Райковата къща носи всички белези на късновъзрожденската тревненска архитектура - висока, светла, с големи прозорци и еркерно издадени помещения на втория етаж, с артистично изградени стрехи. Просторният чардак, използван за отдих и посрещане на гости през горещите летни дни, помещенията с нови функции /детска стая и стая за родителите/, резбованите тавани придават на сградата още по-голяма представителност. Частичната симетрия, постигната от Димитър Сергюв при оформянето на етажа, нишите „алафранга”, както и формата на входните каменни стъпала загатват за влиянието на пловдивската късновъзрожденска къща.

Райковата къща се налага като тип  къща през периода на късното Възраждане. Подобна схема и композиция на разпределението се повтаря и при други жилищни сгради от този период /Добревата, Киревата, Казасовата и др./, доказателство, че в средата на 19 в. в Трявна има вече утвърден тип късновъзрожденска къща, който се приема от почти всички тревненски майстори.

Не по-малко ценни като композиционни постижения са уличните пространства на стария град. В оформянето на възрожденските улици „Петко Р.Славейков” и „Асеневци” в Качаунската махала проличават архитектурните похвати на тревненските майстори. Многобройните чупки, еркери и типично тревненските скосявания на ъглите на сградите, изнесени на самата улица, с разположените в тях прозорци за поглед в дълбочина на уличното пространство са един чисто тревненски принос в архитектурата. Това са творчески похвати, използвани при осъществяване на композиционната връзка между отделните сгради. Двукатните къщи с бели фасади и тъмни дървени профили, с многобройните високи и тесни прозорци с характерните над тях тревненски „вежди”, приветливо вдигнатите кепенци на малките дюкянчета придават неповторимост и очарование на тревненската възрожденска улица.

Тревненските къщи от епохата на Възраждането впечатляват не само с оригиналната си архитектура, но и с красивия си интериор. Дървените миндери, стенните долапи с пезули, водниците, полиците, иконостасите с пластична резба, писаните сандъци и ракли, всичко, което е изисквал домашният уют, е сътворено от ръцете на самобитните тревненски майстори. Те проявяват творчество и в изработването на отделните архитектурни детайли - колоните с  капители, парапети, врати, прозорци, които участват в оформянето както на фасадите, така и на вътрешните пространства. Но най-значителният и силно въздействащ елемент в интериора са резбованите тавани, където възрожденският майстор най-пълно изявява художествените си умения.  

Икономическият разцвет на малкото балканско селище през първата половина на 19 в. и нарастване броя на преуспяващите занаятчии и търговци създават  предпоставки за изграждането на обществени и култови сгради. Часовниковата кула с „кивгирения” мост, църквата „Св.Архангел Михаил”, Школото и всички останали сгради от този период оформят уникалния с градоустройственото си решение възрожденски площадов ансамбъл „Капитан дядо Никола”. Като главен   акцент на площада се налага Часовниковата кула от 1814 г. Със сполучливите си пропорции и изразен силует тя хармонира с околната архитектурна среда. „....1814: направи се тревненския сахат...” е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската  власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Вечер, след последния камбанен звън точно в 22 часа, над притихналия град се разнася нежната мелодия на песента „Неразделни” по текст на Пенчо Славейков.

Като елемент от площада се възприема и чешмата в подножието на кулата, градена през 1851 г., с изсечен двуглав орел върху фронтона и надпис под изящно моделирана розетка.

В цялостния ансамбъл сполучливо се вписва сводестият каменен  мост, който прехвърля реката. Той е дело на Димитър Сергюв, който го издигнал  през 1844-1845 г.

Най-представителната сграда е Школото. То е сред първите светски училища в България - строено през периода 1836-1839 г. С оригиналното си архитектурно решение и планова композиция, развита около правоъгълен вътрешен двор,  заобиколен от тесни чардаци, то допълва ансамбъла.

Неотделим елемент от изключително интересното изграждане на площада е старинната църква „Св. Архангел Михаил”. В сегашния си вид тя съществува от 1819 г., когато е възстановена върху основите на по-стара църква, опожарена през 1798 г. Представлява трикорабна  базилика с една централна и две странични абсиди. Тъй като строежът бил извършен без необходимото разрешение от турските власти, подът на църквата останал вкопан  в земята, силуетът е широк, прихлупен, а за да изглеждат зидовете стари, след завършването  били опушени със слама. Богатата вътрешна украса - дърворезбен иконостас, владишки трон и икони са дело на прочутите резбари и зографи от Витановска фамилия.

Тревненци създават великолепни образци на българската възрожденска църковна архитектура. Един от най-талантливите църковни строители е Димитър Сергюв. Негово дело са редица църкви в Котел, Търговище, Сливенско, Русенско, Тревненско, които го представят като творец с оригинални виждания и новаторски  подход в изграждането им. Негово дело е  и храма „Св.Георги” в Долната махала на Трявна - 1848-1852 г. През 40-те години на 19 в. той вече е утвърден архитект - по собствен проект през 1834 г. изгражда църквата „Св. св. Петър и Павел” в Котел, а през 1851 г.- внушителната църква „Св. Успение Богородично” в Търговище, определяна като една от най-хубавите възрожденски църковни сгради. Основният църковен тип, който разработва, е трикорабната църква с емпория и открита нартика. В търсене на пълна симетрия и функционалност в църковния интериор, Димитър Сергюв за първи път  поставя втора стълба към емпорията. Неговите църкви са монументални, а архитектурната украса, която използва,  ги прави още по-представителни.

При Димитър Сергюв се обучават едни от най-големите тревненски строители - Генчо Кънев и  Генчо Новаков. Заедно със своите ученици по-късно, те диктуват тенденциите в църковното строителство.

Преди да стигне до званието „Уста”, Генчо Кънев изминава пътя от скромен помощник на баща си, потомствения строител и резбар Уста Къню Тревналията, през солидната школа на Уста Димитър Сергюв. Пътува непрекъснато и се учи от всичко до което се докосне. В началото творчеството му е силно повлияно от това на неговия учител. През 1861 г. Генчо Кънев започва  изграждането на църквата „Св.Никола” в Тутракан, която ще промени изцяло характера на църковното строителство в България. Тук за първи път ерудираният майстор прилага идеята си за нов тип църковна сграда - куполна църква върху схемата на вписан кръст, която през следващите години разработва в различни варианти с амбицията да превърне творенията си в шедьоври. Един от похватите, които Уста Генчо Кънев прилага при по-значителните си църковни  сгради, е вмъкването на стълбите, водещи към емпорията, в дебелината на страничните зидове. Нововъведение е и използването на масивни балдахинови сводове при засводяването на големите пространства. Познаващ грацията и изразителността на орнамента, той често използва  пластичната украса при оформянето на фасади и интериори.

Уста Генчо Кънев оставя диря в църковната архитектура с катедралата „Св.Богородица” във Варна, построена  по идея на княз Александър Батенберг и проект на архитект Маас от Одеса. Тя е втора по големина и хубост в България след „Св. Александър Невски” в София. Под нейно влияние през 1885 г. майсторът проектира катедралния храм „Св.Димитър” във Видин, който остава недовършен поради преждевременната му смърт. Сред сериозните творчески постижения на Уста Генчо Кънев са църквите „Св. Богородица” в Габрово/1865-1867/ - за онова време „величествена постройка със значителни архитектурни нововъведения”, „Св.Троица” в Севлиево/1865-1870/, предизвикала възхищението на прочутия пътешественик и етнограф Феликс Каниц, „Св.Архангели” в Калофер /1869/, „Св. Троица” в Котел /1871/, „Св. Параскева” в Плевен и др. Около 80 на брой са църквите, съградени от прочутия строител, който макар и не академично образован, се изявява като истински архитект. В зенита на творческата си дейност изгражда църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Свищов/1872/, където най-силно е изявен стремежът му да бъде новатор по „европейски маниер”.

Личният български архитект построява и десетки училищни сгради в цялата страна. Той пръв  успява да придаде архитектурен облик на новия тип обществена сграда, предназначена за светско обучение, с великолепното търговищко училище „Св. Седмочисленици”, което изгражда съвместно с Димитър Сергюв през 1863 г. Училището в Карлово, което строи през 1870 г., се приема за едно от най-значимите постижения в строителното му дело. Изгражда още училищата в Свищов, Разград, Върбица, Елена, Калофер, Троян, Стара Загора, Варна, Бургас, Айтос и в много други селища в Плевенско, Шуменско, Разградско. Но училището, донесло най-голяма слава на майстора, безспорно е Априловската гимназия в Габрово/1872-1873/, изградена по подобие на Ришельовския лицей в Одеса, но с елементи на българската архитектурна традиция.

Най-добрият ученик на Уста Генчо Кънев, Генчо Новаков, твори през втората половина на 19 в. Главно по свои, но и по чужди проекти,  изгражда редица църковни сгради, между които изпъкват черквите „Св.Троица” в Габрово/1880-1889//04730/, в която се чувства влиянието на руската църковна архитектура, „Св.Димитър” в Мъглиж/1891/, камбанарията на църквата „Св.Троица” в Свищов, започната от Колю Фичето и останала недовършена поради смъртта му. Тревненският майстор така вярно и хармонично успява да свърже камбанарията с останалата част на църквата, че днес е трудно да се определи, че е строена от двама души. Една от най-добрите работи в края на творческия му път е изграждането на портика и камбанарията на църквата „Св. Успение Богородично” в Търговище. Започнати по проект на италианския инженер Пол Фурлани, Генчо Новаков променя много от детайлите, влагайки в тях свои собствени идеи.

Освен отличен строител, той владеел добре каменоделство,  дърводелство, стругарство, скулптура. Увлечението му по богатата църковна резба, по пищната растителна орнаментика се отразяват  и на външното оформление на сградите му.

Сред по-значимите майстори на църковни сгради се нарежда и  Павли Колев, един от най-способните ученици на Уста Генчо Кънев, построил около 60 църкви предимно в Североизточна България.

Многобройни са майсторите от Трявна и Тревненския край, посветили се на дюлгерския занаят. Проучванията сочат имената на 516 дюлгери, строили в 406 селища не само в България, но в Румъния, Турция, Мала Азия. В региона са регистрирани над 140 архитектурни паметници, градени с майсторлък и оценени като историческо и културно наследство. Над 1000 са къщите, издигнати от тях в Тревненско. А селища като Боженци и Жеравна представляват музеи на открито на техните творби. Тревненци строят още часовникови кули, мостове, чешми, джамии, синагоги. Професионалните тайни, предавани от синове на внуци, оформят няколко поколения строители - Георги Колев, Никола Стойков, Колю Ганчев, Косю Колев, Драгошин Драгошинов, Никола Касев, Христо Дамянов, Петър, Генчо, Цаню и Недялко  Ганчеви, Уста Минчо, Петко Н. Ковачев и много други придобиват широка известност и оставят множество доказателства за своя строителен гений. След Освобождението за много от техните приемници гурбетчилъкът е единственият начин за препитание. Те са по строежите на Мала Азия, Америка, дори в Австралия. Почти до средата на миналия век работят  в Румъния, Турция и Персия, където се налагат като добри специалисти и достойни наследници на старите тревненски майстори.

Лидия Горанова

 

     

  

 

    

   

 

   

 


реклама