Skip Navigation LinksНачало | История | История на занаятите

История на занаятите

Tревненска иконопис
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Люба Цанева

Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като рай-ранният център на зараждащото се българско възрожденско изкуство. От края на ХVІІ – началото на ХVІІ век селището нараства много интензивно и съвсем естествено възниква проблема с неговият поминък. Тъй като планинският терен не допускал особено развитие на земеделието, то силно развитие получили занаятите. При това занаятчийското производство е насочено не само към местния, но и към външния пазар. Освен активен социален и икономически живот в Трявна твърде рано се развил и значим духовен живот. В османските регистри се срещат твърде много имена на свещеници за такова малко селище. Зографството възниква като занаят в Трявна в края на ХVІІ-началото на ХVІІІв. Най-ранните прояви на тревненските иконописци се намират в района на В. Търново и Арбанаси. По това време зографите работят в колектив, който не е формиран на фамилен принцип и се подписват като „даскали”. Най-ранната засега открита икона, върху която зографите посочват, че са от Трявна е открита в Присовският манастир „Св. Архангели” /1735 г./.  Съществуват много предания свързани със заселването на първите иконописци в Трявна. Според едни те са дошли от Атон, според други от Самоков, Тетевен или Охрид. Повечето от тези предания не са потвърдени от никакви исторически факти. Но независимо от това, откъде идват или откъде са усвоили иконописното изкуство първите тревненски зографи, факт е , че през ХVІІІв. Те са се установили трайно в Трявна и поставят основите на силна местна традиция, която много поколения художници развиват, обогатяват и разпространяват из цяла България. През 1762 г., когато из пределите на България тръгва „История славяноболгарская” от Паисий Хилендарски, тревненските зографи вече са поставили началото на обновлението на българското изкуство. И като че ли символично върху новопостроената в същата година каменна чешма те изписват една неповторимо народно хоро. След трайното зеселване на иконописците в Трявна те създават своя общност , която спомага намирането на работа, битовото устройство и създаването на семейства.Със създаването на семейства фамилният характер идва по най-естествен път – те обучават за помощници многобройните членове на собствените си семейства, още повече, че художествената дарба често се предава генетично в следващите поколения.

В Трявна иконопиството се обособява като единственият строго фамилен занаят. Обучението ставало във фамилни ателиета и продължава дълго /8 – 10 години/. Иконописните фамилии са шест- Витановска, Захариевска, поп Димитър Кънчова, Миневска, Венковска и Минчевска. Най-старата сред тях е тази на Витановците. Само тя е дала на нашето възраждане над 50 живописци, работили в продължение на два века /нач. на ХVІІІ – нач. на ХХ век/. Витановци са и единствената зографска фамилия в Трявна, която е работила и дърворезба, при това на много високо художествено ниво. Имената на първите две поколения Витановци са само легенда. Силно е изявено обаче третото поколение в лицето на тримата братя – Витан, Симеон и Кою. Сред тях най-уважаван е Папа Витан. Той бил свещеник, иконописец и дърворезбар, като във всички сфери се справял блестящо. Негово дело е иконостаса в църквата „Св. Архангел Михаил” в Трявна един шедьовър на възрожденското изкуство. За изписването на иконите му помагат брат му Симеон и синът му Йоаникий папа Витанов. Много талантлив иконописец е Симеон Цонюв. Той се занимавал само с иконопис и бил много продуктивен. Запазени са много негови творби, от които е видно, че почерка му е много изящен и прецизен. Проникновените и трогващи изрази на неговите „божества” са напълно човешки и реалистични. От следващото поколение най-ярък живописец е Йоаникий папа Витанов /1794-1854 г./ Йоаникий е много сериозен и деликатен живописец. Физиономиите на неговите светци се отличават с изтънченост и одухотвореност, в погледа им се  долавя лека печал. Стотици негови икони се съхраняват до наши дни в Трявна, Габрово, В. Търново, Севлиево, Копривщица, Казанлък, Елена, Варна, Русе и др. На входа на Къпиновският манастир „Св. Никола” ни посреща един негов прекрасен стенопис „Страшният съд”. От същото поколение много добри иконописци са Витан Коюв и Досю Коюв. Техни икони има в Търновско, Сливенско, Варненско и много в Добруджа. От следващото поколение живописци най-добри са братята Цоню и Симеон Цонюви. Цоню Симеонов е изписал всички икони в Мерданският манастир „Св. 40 мъченици”, както и много други в Тревненско, Еленско, Габровско. Симеон освен живопис е и прочут „кафезлия” резбар. Придържа се към традиционният стил с много цветност, злато и светлина.

Другата голяма и известна фамилия зографи е Захариевската. Творчеството на най-стария Захарий, чието име носи фамилията е пръснато в доста голям периметър – от Странджа, до В. Търново, Чипровци и др. Най-големият му син Кръстю Захариев /1781-1850 г./ е първият, който издига наученото от своя баща на едно много по-високо художествено ниво. Освен с отличните си иконописни творби, той остава известен в историята на тревненската живопис като автор на чудесните стенописи в Раковишкият манастир и манастира „Св. Петка Мулдавска” край Асеновград. Неговият брат Цаню Захариев Стари също е отличен живописец. Той работи в Ловеч, Арбанаси, Батошевският манастир и др. Синовете на Кръстю Захариев – Поп Петър Кръстев и Георги /Генко/ Кръстев работят в много църкви и манастири в Централна и Северозападна България. От това поколение иконописци безспорно най-талантлив е Захария Цанюв /1811-1886 г./ Неговото огромно творчество е пръснато в Централна и цяла Северна България, включително и в Румъния до Тулча. Изяществото и духовността на неговите икони го нареждат сред най-добрите възрожденски живописци. Той оставя и богат архив от авторски рисунки и копирки. Неговият син Цаню Захариев Млади е последният зограф който поддържа едно сравнително високо художествено ниво на школата. Той е и последния комисар на зографският еснаф в Трявна. Приятел на Васил Левски, той многократно го посреща в дома си, участва в революционните борби, от неговият дом е изнесено знамето на четата по време на Априлското възстание.

Миневската фамилия е със сравнително малко представители, като най-добър от тях е Петър Минюв /1791-1859 г./

Една друга , значима за Трявна личност се посвещава на иконописният занаят и става основоположник на зографска фамилия – Поп Димитър Кънчов/1808-1901 г./ Като активен радетел за царковна независимост, той удря плесница на гръцкия владика Панарет и е принуден да избяга във Влашко. В продължение на 15 години странства из Сърбия, Влашко, Македония, Тракия, като зографисва църкви и манастири. Едни от най-хубавите си творби оставя във варна, Русе, Ямбол и др. Имал 22 деца, 45 внуци и 117 правнуци. Синът му Иван поп Димитров и внукът му Иван Йонков са първите тревненски живописци, които навлизат в руслото на академичната живопис.

Другите две фамилии – Венковска и Минчевска нямат високи постижения в живопистта. Техните ателиета задоволяват потребността от малки, евтини, преносими икони. Много характерни в това отношение са триптисите, елемент от бита на всяка възрожденска къща.

Всички тези зографи, макар с различни съдби и творчески възможности, прославят името на Трявна като най-значимия художествен център на нашето Възраждане. Каква част от тревненското население е била посветена на иконопиството е видно от следният факт. В средата на ХІХ век Трявна наброява 4000 жители. В същото време в селото работели около 40 иконописни ателиета, в които рисува не сам зограф, а цяло семейство.Това е един огромен процент от активното население, посветил се на това изкуство. Почти няма кътче в България, където да не проникнали техните творби. Днес тревненската икона краси църкви, манастири, музейни експозиции, галерии и е със съществен принос в националната ни културна съкровищница.

Люба ЦАНЕВА


реклама