Skip Navigation LinksНачало | История | История на занаятите

История на занаятите


Тревненски икони в Европа
 Люба МИНЧЕВА
В края на миналата година в холандският град Дордрехт бе открита изложбата „Чудесата на светилната”. Част от изложбата са 40 възрожденски икони от фонда на Регионален исторически музей Варна. Те са предимно на тревненските зографи Захария Цанюв, Кънчо Иванчов, Йоаникий папа Витанов, Поп Димитър Кънчов. Куратор на изложбата е Константин Угринов, художник-реставратор от РИМ – Варана, с когото тревненският музей работи успешно от години. Той е и автор на каталога, а на корицата на каталога е тревненска икона, която се превърна в емблема на изложбата. Изложбата мина при много силен интерес – над 20 хиляди посещения. Изкупени бяха всички каталози. Изложбата получи покана да гостува в най-голямото хранилище на църковни изкуства в Европа, в германският град Реклинхаузен. Там ще бъде до месец юни. Интереса отново е голям.

Тревненска дърворезба
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Юлия Нинова

  В полите на Балкана, в сърцето на България, на двата бряга на живописно извиваща се планинска река, се е сгушил градът Трявна. Трудно е да се каже през кой сезон е най-красив той. Въздухът е кристално чист, горите често сменят цвета на премените си, а тучната трева вероятно е дала името на селището. Не само красивата природа прави Трявна толкова очарователна. 

Началото се губи далеч назад във вековете, легенди ни карат да търсим, да гадаем за дедите. Защото те не са какви да е, а хора, дарени с богата душевност и талант. Хора, градили и украсявали стотици църкви, манастири, училища, къщи и мостове не само в българските земи, но и далеч извън пределите им. ”Фудули” ги наричали съседите им габровци, но и до днес няма съмнение на какво се дължи самочувствието им – на знания и майсторлък. Не били богати с пари те, друго било богатството им. Едно от първите училища, едно от първите читалища, една от първите книгохранителници във възрожденска България са техни. Още в началото на 18в. поп Стоян Кроснев написва „Тревненски дамаскин”, близо век по-късно поп Йовчо създава своя „Летопис и родословие”, отразяващ живота в Трявна на фона на българската и световна история.

Едно от нещата, с които най-често се свързва името Трявна е първата художествена школа от времето на Възраждането, възникнала тук. Причините за това са много – селището е закътано и през него не минават главни пътища, възможностите за земеделие са ограничени, липсват притеснения от страна на турската власт, богатството на разнообразен дървен материал и най-вече – дълбоката душевност и творчески потенциал на тревненци.


За художествения занаят казаслък
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Лидия Горанова

Като художествен занаят, работен изключително в Трявна, казаслъкът заема особено място в стопанския живот на селището наред с резбарството и иконописта.

Предполага се, че е донесен в Трявна в края на ХVІІ в. от фамилията Кросневци, учили занаята в Одрин. Името произхожда от турската дума ”казаз” и означава „обработвач на сурова коприна”. По-късно се употребява вместо търговец на коприна. У нас тя се изменя на „казас” и оттук общоприетите наименования казаси и казаслък. Казасите изработвали ръчно или на специални станчета различни видове украси-такъми/ прибори/ за коне, подвръзки с пискюли за под коленете на чорбаджийските потури и гайтанени обшивки за традиционното българско облекло, пискюли за мъжки и женски фесове, колани за жени, копринени кордони за часовници, екселбанти и колани за офицери, стражари и др.

Като първичен материал за изработването на всички посочени до тук изделия използвали мека бяла вълна, предимно добруджанска или карнобатска, а за по-тънки плетива или тъкани си служели с ленени, памучни или копринени прежди.


Tревненска иконопис
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Люба Цанева
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като рай-ранният център на зараждащото се българско възрожденско изкуство. От края на ХVІІ – началото на ХVІІ век селището нараства много интензивно и съвсем естествено възниква проблема с неговият поминък. Тъй като планинският терен не допускал особено развитие на земеделието, то силно развитие получили занаятите. При това занаятчийското производство е насочено не само към местния, но и към външния пазар. Освен активен социален и икономически живот в Трявна твърде рано се развил и значим духовен живот. В османските регистри се срещат твърде много имена на свещеници за такова малко селище. Зографството възниква като занаят в Трявна в края на ХVІІ-началото на ХVІІІв. Най-ранните прояви на тревненските иконописци се намират в района на В. Търново и Арбанаси. По това време зографите работят в колектив, който не е формиран на фамилен принцип и се подписват като „даскали”. Най-ранната засега открита икона, върху която зографите посочват, че са от Трявна е открита в Присовският манастир „Св. Архангели” /1735 г./.  Съществуват много предания свързани със заселването на първите иконописци в Трявна. Според едни те са дошли от Атон, според други от Самоков, Тетевен или Охрид. Повечето от тези предания не са потвърдени от никакви исторически факти. Но независимо от това, откъде идват или откъде са усвоили иконописното изкуство първите тревненски зографи, факт е , че през ХVІІІв. Те са се установили трайно в Трявна и поставят основите на силна местна традиция, която много поколения художници развиват, обогатяват и разпространяват из цяла България.

За мутафчийския занаят в Трявна
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Даниела Тодорова-Дабкова

Малко са сведенията за мутафчии от първата половина на ХІХ век. Най-високата степен на развитие занаятът достига в средата на ХІХ век по време на Кримската война и около 1870 г. вече запада. Трявна се определя като един от важните центрове на мутафчийството в Северна България. За развитието на занаята тук спомагат както наличието на суровини, така и търсенето на мутафчийските изделия – торби, дисаги и др., с развитието на овощарството в района. Не е  известно мутафчии да е имало в селцата около Трявна, с изключение на колиби Веленци / в непосредствена близост до Трявна /, където през първата половина на ХХ век работи една мутафчийска работилница. По-скоро са известни имената на преселници от околни селища, които в Трявна са се захванали с този занаят. За изделия на мутафчиите – чулове, чували, торби,  жителите на околните селища слизат на тревненския пазар.


Tревненска архитектура
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Лидия Горанова

IMG_1746abv.jpgВъзникнала като дервентджийско селище през 16 в.,Трявна  се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал  калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защищавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия  си дух и достойнство.

Епохата на Възраждането заварва  непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни занаятчии, които допринасят за икономическото въздигане  на Трявна. През 18-19 в. селището се утвърждава  като стопански и културен център. Тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата възрожденска художествена школа по българските земи - Тревненската.


Стари занаяти

Мутафчийство

Малко са сведенията за мутафчии от първата половина на ХІХ век. Най-високата степен на развитие занаятът достига в средата на ХІХ век по време на Кримската война и около 1870 г. вече запада. Трявна се определя като един от важните центрове на мутафчийството в Северна България. За развитието на занаята тук спомагат както наличието на суровини, така и търсенето на мутафчийските изделия – торби, дисаги и др., с развитието на овощарството в района. Не е  известно мутафчии да е имало в селцата около Трявна, с изключение на колиби Веленци / в непосредствена близост до Трявна /, където през първата половина на ХХ век работи една мутафчийска работилница. По-скоро са известни имената на преселници от околни селища, които в Трявна са се захванали с този занаят. За изделия на мутафчиите – чулове, чували, торби,  жителите на околните селища слизат на тревненския пазар.

Научете повече за мутафчийството от материала на Даниела Тодорова-Дабкова, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна

Казаслък

Казаслъка е напълно изчезнал занаят. Казасите изработвали от коприна-лен и мека вълна, разни украшения - гемове, дизгини, нагръдници, подопашници и колани за коне, обшивки на горни мъжки дрехи, пискюли за фесове, колани за жени, кордони за часовници,украсите на сокая и др. Казасите сами подбирали вълната, коприната и лена, сами я боядисвали с трайни растителни бои, след което я изпирали да изпитат трайността на добития цвят. Изплитането на украсите става на специално станче, което се състои от  две дървени части, скрепени под прав ъгъл. Казасите обикаляли обширната Османска империя и пласирали произведенията си в Цариград, Смирна, Бруса,Бейрут и другаде.


реклама