Skip Navigation LinksНачало | История | Популярни истории и личности

Популярни истории и личности

Обратно към списъка
Развлеченията на тревненци в миналото (края на 19 в. – 40 -те г. на 20 в.)
 Лидия Горанова

Тази статия е част от инициативата на сайта triavna.info, "Трявна през годините". В поредица от материали, ще представим живота на тревненци и участието им в значими събития от историята на България.

Автор: Лидия Горанова

В този материал се проследява многообразието от форми на развлечения в ежедневието на тревненци от края на  19 до 40 -те г. на 20 в., като важна част от тяхната култура, от обществения и духовния им живот. Богатият изворов материал – архивни  документи, спомени на стари тревненци, периодични издания, фотографии и реклами от онези години ни връщат десетилетия назад,  съживяват отминали събития и показват стремежа на тревненци  към един по-пълноценен живот. Наред с това разглеждането на развлеченията дава възможност да се проследи навлизането и усвояването на новите модерни ценности от тревненското население, превръщането им във важна част от техния духовен свят.

Кликнете върху снимките, за да ги видите в реален размер

Image_0001.jpg Image_0002.jpg Image_0003.jpg
Image_0001_1.jpg Image_0002_1.jpg

„В миналото забавите бяха оскъдни, но пълнокръвни“ – пише в  спомените си известният интелектуалец и журналист Димо Казасов.  С много топлота той разказва за незабравимите вечери, когато близки  и роднини си ходели на гости – в празнични или именни дни, за да се  повеселят и попеят. разказва за сватбите, които внасяли оживление  в еднообразния и прозаичен живот на тревненци, за най-големите и  вълнуващи християнски празници – Коледа, Великден и Гергьовден,  за традиционните неделни хора в Горната и Долната махала. И още  за сбора, който започвал на Архангеловден и свършвал на Сирни заговезни – едно вълнуващо събитие, чакано с нетърпение през цялата  година. Сред редките развлечения били театралните представления  – истински събития за градеца. Имало и музика – цигулка, кларнет,  сантур и тъпан, начело с „капелника“ Петко Кулов.

За способността на тревненци да се веселят разказва и Феликс  Каниц, посетил градчето през 1871 г.: „През тълпата от весели хора  достигнахме до просторна ливада, където между високите дървета,  под светлината на голям огън, младежта се забавляваше вече под звуците на гайди и свирки. „Ура!“, „Живо!“ и „Живели!“ ни викаха сто  български гърла от насядалите весели групи и ревностно ни канеха  с ракия, вино и други разхладителни питиета. Българинът е също  толкова издръжлив на веселие, колкото и на труд. Подобни селски  тържества траят често до късно през нощта.“

През 1895 г. три събития изненадват стари и млади – за първи  път тревненци виждат цирк, велосипед и грамофон.

Честа и интересна забава бил „серианът“, една от следосвобожденските форми на развлечение. Той се устройвал обикновено в  събота или неделя по икиндия (около 4 ч. след обед) в просторните тревненски дворове. Присъстващите, седнали по турски върху  застланите на тревата черги, взаимно се черпели с вино и ракия, а  на трапезата се поднасяли разнообразни гозби. Популярни били  серианите у Даскалови, райкови, Икономови (потомци на летописеца поп Йовчо), у чорбаджи христо Кънчев и др. Те имали особено предназначение – да запазят патриархалните родови традиции,  както и да предпазят младите от модните увлечения. В края на 19 в.  серианът постепенно отстъпва място на утвърждаващите се соарета  и журове, привнесени от чужденците, участвали в строежа на Подбалканската ж.п.линия.

Излетите и разходките сред природата били сред любимите и  достъпни развлечения на тревненци. В тях те търсят разнообразие  и обикновено в неделните и празнични дни през пролетта и лятото, прекарват приятно деня със семейството си или в компания, с  песни, игри и похапване. Около Трявна има много места, където човек може да отдъхне и се полюбува на красивата природа – уханни  борови гори, места, от които се откриват прекрасни гледки, горски  пътечки, извезани с цветя, папрати и мъх.

Eдна от най-красивите за разходки е местността „Чучура“, която  привлича тревненци и гостите на града с ледената си вода и чудната  гледка от върха над боровата гора. Предпочитани били още Ловния  парк, местността Тепавиците, пещерата „Змеева дупка“. През 1937 г.  местният вестник публикува отзивите на туристи, останали впечатлени от красивите тревненски околности: „Забравя ли се някога феерията на едно градинско увеселение на „Чучура“, мистичното чувство, което сграбчва душата при една лунна нощ на „Калето“, един  излет до „Змеева дупка“ или „Килимявката?“

В бита на населението навлиза и вечерната разходка, като в едно  от любимите места се превръща малката и кокетна тревненска гара.  Потънала в зеленина и накичена като букет с млади липи, обикновено привечер, към нея се отправят летовници и тревненци, за да  направят обичайната си разходка и посрещнат влака. През летния сезон, най-вече поради специфичния характер на  града като курорт, тук пристигат много гости и курортисти, привлечени от здравословния балкански въздух. Първите си летовници Трявна приема още през 1896 г., но официално е обявена за летовище  през 1937 г. Създаденото през 1910 г. Дружество за културно-икономическо повдигане на Трявна поема инициативата за благоустрояване на селището. Залесяват се тревненските околности, а местността „Чучура“ се превръща в горски парк. Там се изгражда павилион,  където през лятото стават „феерични“ увеселения. През 20 -те  – и 30 -те  години обликът на Трявна постепенно се променя. Селището разполага с няколко хотела – „България“ на братя  Момчеви, „Борис“ на Тодор Попиванчев в Горната махала, „Централ“ до Часовниковата кула, „Ангел Кънчев“, както и прочутата вила  „Блян“ в Качавунската махала. Със съдействието на общината и  културното дружество е направен паркът в центъра на града, а през  1933 г. започва павирането на главната улица, с оглед нарасналия поток от курортисти. Изгражда се плувен басейн, в града има тон-кино  и театрален салон, добре уредени ресторанти, където се предлагат  фини питиета и закуски. ресторант „България“ разполага с оркестър  и „всякакви трупи за забава“. В ресторант „Савоя“ се уреждат увеселения и вечеринки. Чрез местния вестник летовниците научават  за разнообразните забавления, които им се предлагат. А за селище,  утвърждаващо се като курортен център, това е един от важните приоритети.

Традиционни празници

Те доставят истинско удоволствие на тревненци с танците, веселбите, общуването, с музиката и изненадите. Повечето от тях запазват наследените от традицията обреди, но се адаптират към новите условия и претърпяват известни промени, като се обогатяват с  нови развлекателни форми. На Бъдни вечер и Коледа наред с обредните ястия важно място  заема елхата с подаръците. За коледните празници в града се организират балове и вечеринки с елха и дядо Коледа. По случай Бъдни  вечер, през 1937 г. туристическото дружество „Планинец“ урежда в  салона на театър „България“ празнична вечер, на която свири Търновския военен джаз. През 1938 г. читалище „Напредък“ подготвя  театрална танцова вечер с представяне на комедията „Женско царство“. През 1939 г. Женското благотворително дружество „Труд“ организира забава с елха, подаръци и много развлечения за най-малките.

Организирано, масово посрещане на Новата година в Трявна за  първи се провежда през 20-те г. в салона на училището, с литературно-музикална програма и „жива картина“ по идея на учителя Никола Чушков, за което разказва тревненката Вичка Попова: „Обикновено той избираше някое хубаво, русо момиченце с къдрава коса,  обличаше го в дълга бяла рокля, а на главата му слагаше венец от  варакосан (позлатен) бръшлян. Точно в 12 ч. газените лампи се изгасяха и на пиедестала, точно в средата на сцената, под светлината  на бенгалския огън и миризмата на газ и пушек, виждахме „живата  картина“ – Новата година. “Обикновено за тази роля Н. Чушков избирал дъщеря си Виолета, по-късно известна актриса в Народния  театър. Всяка година в театър „България“ по случай новогодишните  празници тревненските ученици организират своята традиционна  вечеринка с томбола. Препълненият салон живо аплодира изпълненията на ученическия хор, гимнастическите игри, сценки и балет на  учениците от прогимназията.

През 1938 г. за първи път в Трявна се провежда голяма Св. Васильова вечер по инициатива на Женското дружество. На нея са  възпроизведени традиционните народни обичаи кадене на млина и  ладуване. По случай празника в града се уреждали и вечеринки.

По подобен начин стари и нови елементи се преплитат в честването и на други традиционни празници – Лазаровден, Великден,  Гергьовден.

На Лазаровден ученички от тревненското училище, организирани от учителя Никола Чушков и облечени в лазарски премени, обикалят града, пеят и играят лазарски песни. Вестник „ехо от Трявна“  отбелязва, че през 1935 г. лазаруват две групи ученички и чрез своите песни и игри събират средства за ученическата трапезария.

Големият християнски празник Великден освен с църковна  служба също се отбелязва с нови, празнични елементи. Театралната  трупа при „Спортклуба“ изнася пиеса, след което публиката се забавлява с хора и танци до зори под звуците на джаз оркестър.

Нова празнична обредност добива и друг традиционен празник  – Гергьовден. Денят на Св. Георги Победоносец е патронен празник  на храма „Св. Георги“ и на текстилната фабрика в града, която носи  неговото име. След отслужването на тържествена литургия, с участието на всички свещеници в града, на площада „Св. Георги“ се отслужва панихида за загиналите във войните тревненци и молебен за  родната войска. През 1939 г. на водосвета в двора на фабрика „Св.  Георги“ като официални гости присъстват известният банкер Атанас Буров – акционер във фабриката и Тодор Губиделников – член  на Управителния съвет. Празникът продължава с общо веселие и  народни хора на площада.

Хубава традиция в миналото е било честването на празника  „Успение Богородично“. След прекъсване той бил възобновен през  1937 г .по инициатива на Дружеството на бойците от фронта. На 28  август (стар стил), след възвестяване началото на празника с камбанен звън, начело с духовата музика тревненци се отправяли към  черковището в местността „Калето“. Там при Кръста се извършвало  църковното тържество. Отслужвал се водосвет, а след това панихида  за загиналите. Празникът продължава с народни хора, а вечерта с  градинско увеселение.

Най-силно присъствие на развлекателни елементи е имало на  Сирни заговезни, който се празнува седем седмици преди Великден.  Наред с искането на прошка, богатата трапеза преди най-дългия пост  през годината и традиционния обичай „хамкане“, любим най-вече  на децата, денят е отдаден предимно на забавления. В миналото възрастни и деца обикаляли маскирани улиците и домовете на съседи  и близки. На някои места в Тревненско, на сутринта след Заговезни,  жените пълнели чували с дреб и талаш, с които налагали ергените,  надхвърлили 30 години.

В началото на 20 в. особено популярни стават маскените балове по случай Сирница, които проникват още в края на 19 в. под европейско влияние. Те внасят нов развлекателен елемент в традиционния празник, протичат шумно, с много веселие, музика и танци.  Такива балове се провеждат и в Трявна, организирани от различни  дружества и организации, като най-активни са Женското благотворително дружество „Труд“, Културното дружество и Спортния клуб.  Обикновено баловете се провеждали в салона на театър“България“,  богато украсен за случая, където тревненци и техните гости се веселят под звуците на джаза. Предвиждали се приятни изненади, а найоригиналните костюми и маски получавали награди. Интересът към  тези балове бил изключително голям, тяхната популярност нараства  и през 20 -те  – 30 -те  години на 20 в. се превръщат в традиция.

Любопитно е да надникнем днес в светските хроники на старите  вестници, за да научим как са се забавлявали някога тревненци по  случай Сирни заговезни. „Къде може да се прекара една приятна вечер? – пише Общински вестник „Трявна“ през 1938 г. – Това е само на  големия БАЛ МАСКЕ, който Културното дружество и спортистите  уреждат в града. Таз годишната обстановка на салоните ще изненада  всеки един посетител. Не се жалят средства за художествената украса. (Специално за случая е ангажиран Димитър Друмев – учител  в Държавното столарско училище). Очакват се приятни изненади и големи премии за най-издържаните маски“. С много настроение и  танци протича маскеният бал през 1939 г. В пищно декорирания салон на театър „България“, с „безгрижни маски“ при феерично осветление, под звуците на оригинален джаз, тревненци прекарват една  незабравима вечер.

По тържествен начин се празнува и един от най-българските  празници – денят на Светите братя Кирил и Методий. Наред с молебена и празничното шествие на ученици, спортни и обществени  организации, за празничното настроение допринасят изпълненията  на хор „Гусла“, ученическият хор и народните хора, които се извиват  през целия ден под звуците на духовата музика.

С масовото участие на тревненци и много летовници, в местността „Св. Илия“ всяка година на 2 август се отбелязва Илинден.  През 1937 г. в празненството вземат участие над 2000 души. След водосвета и отчитане на коливото (варено жито), се разстила пъстра  народна трапеза, а под звуците на духовата музика се извиват кръшни хора. Вечерта веселбата продължава на пазарния площад.

Ежегодно най-тържествено тревненци честват паметта на трагично загиналия през 1856 г. войвода Капитан дядо Никола – традиция, която продължава и днес. Обикновено тържествата започват с  голямо градинско увеселение, а на следващия ден внушителна група  граждани и ученици, сред които представители на духовенството и  местните организации на подофицери, спортисти и др. посещават  лобното място на героя в с. Дончевци, където се отслужва панихида. Тържествата продължават пред паметника на площада в Трявна,  празнично украсен със зеленика, флагчета и плакати. Отново се отслужва панихида с участието на църковния хор, а кметът и представител на духовенството произнасят речи. Тържествата завършват  вечерта с народно веселие.

Цялото занаятчийско съсловие и много гости събира денят на  българските занаятчии Димитровден. От гарата, начело с военната  музика, те се отправят към църквата „Св. Архангел Михаил“, където се отслужва литургия. На този ден се награждават заслужилите  занаятчии, организират се вечеринки, а понякога специално за тях  се прожектират филми, като в антракта се разиграва томбола. Средствата от тези инициативи отиват в общата занаятчийски каса. През  1932 г. по случай празника е представена драмата „Майстори“ от  рачо Стоянов. През 1938 г. с орден „Св. Александър“ са наградени  9 тревненски занаятчии за 50–годишната си дейност. На този ден  Общото занаятчийско сдружение кани всички занаятчии да вземат участие в празненството, като ги призовава поне веднъж в годината  да затворят своите дюкяни.

В миналото от Архангеловден до Сирни заговезни, всяка неделя  и в празнични дни, населението от Тревненско взема участие в традиционните хора, организирани от общината, търговското съсловие,  културното и спортното дружество. Слезлите от селата са предимно  моми и ергени, дошли да се наиграят под звуците на гайди, гъдулки,  кавали, а ако липсват свирачи – под напевите на гласовити хороводки. Този хубав обичай се запазва и през 30-те г. на миналия век, въпреки че изгубва оная идиличност от миналото. хората започват на  християнския празник „Въведение Богородично“ и продължават до  Сирни заговезни. Народните свирачи са заменени от градската духова музика, а хората стават в обширния двор на училище „П. Р. Славейков“. Специално за тях тук идват и много гости, които използват  празничните билети по БДЖ.

На големия църковен празник Архангеловден е започвал традиционния тревненски сбор, който първоначално траел няколко дни,  а по-късно се удължава до Никулден и става четириседмичен. Тук  идвали амбулантни търговци от Одрин, Филибе, Търново, Русчук,  даже от Беломорието и Русия. В многобройните дюкянчета на школото се настанявали търговци-евреи, които наред с другите си стоки  предлагали различни играчки, разноцветни мъниста, пръстенчета,  „на които децата, плашени и лъгани с разни измислици, гледали с  учудване и страх“. Училищният двор се превръщал в истински търговски безистен, а сергиите по главната улица били претъпкани със  стока, от която “най-много се харчели бакърени съдове, терзийски  и ахтарджийски дреболии“. Най-щастливи били учениците, които  били разпускани във ваканция, а класните стаи превръщани в жилище на сборяните. Тревненци имали възможност да се повеселят и  на пролетния, почти двуседмичен панаир, провеждан петдесет дни  след Великден. След 1886 г. останал само пролетния, първоначално  едноседмичен, а след 1919 г.-тридневен. Той бил доста оживен, тук  идвали търговци и занаятчии от Троян, Габрово, Севлиево, Търново  и др., за да предлагат стоките си – грънчарски и дърводелски изделия,  галантерия, манифактура, детски играчки, естествени и изкуствени  цветя. Предлагали се и характерните за времето атракции и забавления – игри, въртележки, стрелбища, панорами, менажерии. Оживлението през тези дни било голямо. Тук се стичало населението от  цялата околност, прииждали гости и роднини от всички краища на  страната, а търговията била в разгара си. През първите десетилетия на 20 в. тревненският панаир запазва предназначението си на средище за търговия и развлечение за възрастни и деца, но се адаптира  към новите условия. От религиозен, той придобива значението на  селищен празник, превръща се в повод за родови и приятелски традиционни срещи.

Спорт и туризъм

Един от вариантите за прекарване на свободното време е спорта.  В края на 19 и началото на 20 в. той заема едно от главните места сред  забавленията. За голямата роля, която започва да играе след Първата  световна война, свидетелстват множеството спортни изяви, свързани с организирането на спортни тържества, откриване на спортния  сезон и др. За масовизирането на спорта говори и създаването на  спортни клубове в страната. През 1919 г. в Трявна се създават два спортни клуба – „Победа“– в Горната махала и „Борба“ – в Долната махала. На 2 юни 1922 г.  със съдействието на група енергични младежи, двата клуба се обединяват в дружество „Спорт–клуб“ Трявна. Първоначално към него  са учредени три секции – футболна, гимнастическа и колоездачна. За  председател на първия управителен съвет е избран Димитър Минчев, а за секретар Георги Ботев. Клубът е разполагал с Устав, знаме  и печат. Настоятелството излиза с декларация към гражданите на  Трявна, в която се заявява, че като организация „клубът ще ратува за  физическото, умствено и морално развитие на членовете си“. Първоначално в него се записват 80 души, но броят им непрекъснато нараства. Сред най-ревностните привърженици на спортния клуб били  учениците от Столарското училище.

Най-силно като спорт е застъпен футболът. В края на 1922 г. се  създава първият футболен тим в Трявна, а за играчите е изработен  спортен екип с бяло и черно райе. На 18 май 1923 г. тревненският  „Спорт-клуб“ става член на Севернобългарската спортна лига – Варна, която урежда първенствата. Първата официална футболна среща на тревненци била насрочена на 10 юни 1923 г. в Лясковец със  спортен клуб „Стрела“. Тъй като датата съвпаднала с полагането на  основния камък за новата сграда на Столарското училище, а основната част от играчите били ученици от това училище, мачът се отменя за 17 юни. За участие в него били определени: Никола Алексиев,  Тодор Дачев, Цаню Калугеров, Славчо Станев, Христо Колев, Георги  Рибаров, Стефан Димитров, Атанас Дюлгеров, Йонко Попиванчев,  Петър Даскалов и Веселин Духовников. За дейността на тревненския „Спорт–клуб“ и по-специално на  футболното дружество намираме сведения в Протоколната книга на  клуба, която обхваща периода 1923–1925 г. В нея са отразени участия  в турнири, покани за участия в спортни празници и откриване на  спортния сезон в Трявна, преписка с различни футболни клубове в  страната, благодарствени писма до дружества и лица, дарили средства за закупуване на екипи и др. В истински спортен празник се превръща откриването на първия спортен сезон в Трявна през 1924 г. Тревненските спортисти заедно с пристигналите за празника клубове от страната тържествено  манифестират из града, съпроводени от духовата музика. Събитието е наситено с много емоции и забавления – организирани са редица спортни изяви, като най-голям интерес естествено предизвиква  футболния мач с Павликени, завършил с резултат 2:0 в полза на нашия тим. По подобен начин се е чествал и Петровден, патронният  празник на клуба, когато се е освещавало знамето на дружеството.  Включвало се е и духовенството, като специално за него и официалните лица на игрището се изграждали арка и аналой. От местния вестник, тревненските запалянковци научават за  изявите на любимия си тим. „Популяризирани вече навред из Царството“, както пишат спортните хроники, тревненските футболисти  навсякъде са посрещани с овации, а мачовете с тяхно участие се превръщали в празник за любителите на футбола. Постепенно този вид спорт се утвърждава като едно от основните развлечения на тревненци – за тези, които го практикуват, и за  тези, които са свързани с него като зрители. Футболната страст, която завладява най-вече младежите и отнема голяма част от времето  им, според някои стига до крайност. Статията на Тодор Духовников,  озаглавена „Само спорт ли?“, много точно отразява настроението на  по-възрастните към увлечението по футбола: „...Спортомания е обхванала всички. Особено популярна е играта футбол – като почнете  от 4–годишни деца и свършите с възрастни задомени мъже. Увлечението е толкова голямо, че дечурлигата и по улицата се упражняват  да ритат каквото им попадне“. По-нататък авторът отправя упрек  към младежта, която не се интересува от наука и изкуство: „Много  младежи, които знаят имената на по-първите български бегачи (по  крака и на колело) и футболисти, не знаят тия на видни български  художници, писатели и учени.  един спортист разказва, че Алеко  Константинов е хижа на Витоша, че „Под игото“ е гостилница при  големия мост в Габрово, където хубаво готвели и често имало печени прасенца. А трети, попитан за Пенчо Славейков казва, че той е  син на оня старец в градината, сочейки бюста на дядо Славейков“.

Последователи в Трявна е имало и колоезденето. За пръв път  тревненци виждат велосипед през 1895 г. За това събитие Димо Казасов си спомня: „Велосипедът с едно огромно, възседнато от притежателя колело и с едно малко задно колело прекоси града, събра  огромна тълпа на мегдана и не след дълго изчезна“. След войните колоезденето тук добива определена спортна насоченост. През 1939 г.  местното колоездачно дружество „Балкан“ за първи път провежда  колоездачна надпревара под наименованието „Крос кънтри“. Маршрутът, с дължина 10 км., включвал обиколка на града с препятствия.

Баскетболът като спортна игра навлиза в Трявна през 1924, когато към тревненския „Спорт–клуб“ се учредяват секции по мъжки  и дамски баскетбол.

Сред заниманията, практикувани за удоволствие бил и ловът.  Още през 1897 г. в Трявна се създава Ловно дружество, което по време на Първата световна война преустановява дейността си поради  липса на членове. През 1923 г. група любители на този вид спорт  основават ловно дружество „Сокол“, обединено през 40 -те  години с  рибарското дружество „Балканска мрежа“. Ловната организация в  града допринася за откриването на ловния парк „Св. Илия“, който  през курортния сезон се превръща в едно от предпочитаните за развлечение места, както за гостите на града, така и за тревненци. Специално за сезона там се е откривал и бюфет. През 1933 г. съвместно с  културното дружество се предвиждало изграждането на „въздушна  линия“, свързваща ловния парк с Чучура. По инициатива на Ловното дружество се организират множество забави и ловни вечеринки,  на които се разиграват томболи с убития дивеч (диви зайци, бекаси,  яребици и др.). Така един сравнително ограничен спорт като лова,  успява да се превърне в развлечение не само за занимаващите се  конкретно с него, но и за много по-широк кръг от тревненци.

През 1933 г. започва събирането на средства за изграждане на  „басейна-плаж“, който постепенно измества къпането в реката и вировете през горещите летни дни. Този нов вид развлечение привлича  много посетители, предимно младежи, които освен да поплуват отиват там и заради предизвикателството да скачат от кулата.

Не по-малко удоволствие доставят и зимните спортове, за които в Трявна има благоприятни условия – дебела снежна покривка  и хълмисти околности с умерен наклон, подходящи за спускане със  шейни – любимо зимно забавление главно за децата. Особено удобни за люш са склоновете със северно изложение, където снежната  покривка се задържа по-дълго. Такива места са склонът от „Бюфета  на Чучура“ до яза на Георги Райков – повече от 400 м. Много добър  за люш е пътят Джуровци (дн. Престой) – Трявна (4000 м). Удобните  за скиорски излет маршрути привличат в Трявна много любители  на ските. През 1931 г. (3 януари), тук пристигат група скиори, сред  които английският пълномощен министър в София, Ст. Мушанов,  министъра на железниците и др.

Най-масовото спортно развлечение за тревненци е туризмът.  Както е известно, началото му е поставено през 1896 г., когато А.  Константинов с около 300 човека, между които и тревненеца Пенчо  Райков, се изкачват на Черни връх. Това оказва влияние върху развитието на планинарството и в много градове на страната се създават  туристически дружества. На 3 май 1902 г. 23 –ма  ентусиасти основават  тревненското туристическо дружество „Планинец“. Особено се активизира дейността на дружеството след 1908 г. Негови членове стават  едни от най-будните тревненски граждани – адвокати, зъболекари,  инженери, директори на банки. През 1909 г. се основава и младежко  туристическо дружество. По сведения на възрастни и дългогодишни туристи, били организирани излети до пещерите „Змеева дупка“,  „Марината дупка“, „Паровата дупка“, „Куминчето“, до местностите  „Пропастите“, „Калимавката“, „Пейчева ливада“ и др. След Първата световна война туристическото движение се разраства като обхваща и учениците. В края на март 1920 г. се основава  туристическа чета „Пенчо Славейков“, а през април същата година –  Юношеско туристическо дружество – клон „Пропастите“. По време  на излетите младите хора се запознават с легендите и преданията,  свързани с природните забележителности. Тревненското туристическо дружество организира множество  излети – до Соколския манастир, връх „Св. Никола“, връх „Бузлуджа“, екскурзии до Рила, Пирин и родопите. Благодарение на ентусиазма и инициативността на туристите е маркиран пътят до връх  Бузлуджа. През 1931 г. дружеството урежда временна спалня с 25  легла в Смесената прогимназия, а общината отпуска 1 декар място  за построяването на туристически дом. От волни дарения е събрана  сумата от 4 000 лв., а за набирането на още средства, през 1932 г. се  отпечатват и разпродават специални купони (марки). Помощи оказват редица учреждения и обществени организации, а тревненецът  Димитър Мутафчиев дарява собствените си земи в м. „Милчовото“  край Тепавиците за изграждането на туристически парк.

Тревненското туристическо дружество се включва активно и в  празничния живот на селището. По негова инициатива се уреждат  традиционни вечеринки по случай Бъдни вечер с елха и подаръци,  организират се вечери, при „феерична зимна обстановка, първокласен джаз и най-голяма задушевност“, увеселения и забави по време  на курортния сезон в града, весели пролетни туристически вечери в  салона на театър „България“ и др. Тези примери показват как туризмът излиза от тесните рамки на чистото планинарство и се превръща в едно от най-масовите развлечения за тревненци.

Театър

Културният живот в Трявна се обуславя както от природната интелигентност и любознателност на тревненци, така и от сравнително  високата образованост. Още през 1856 г. датират първите сценични  представления по пиески, композиции и диалози, писани и поставяни от Петко Р. Славейков. Наличието на училище и читалище в  духовния живот на тревненци, естествено поражда идеята и за третия културен институт – театъра. И така, през 1872 г. тук се организира първото театрално представление – пиесата „Многострадална  Геновева“, представена на импровизирана сцена в школото. С нея се  поставя началото на театралната дейност в града.

Докато през Възраждането театърът е служел повече за пробуждане на българското самосъзнание, национален дух и самочувствие  с представянето на пиеси като „Иванко“ от Васил Друмев, „хъшове“ от Иван Вазов и др., като училище, което възпитава зрителите  в общочовешки ценности, по-късно той се възприема като зрелище  и забавление. Театралните представления се превръщат в любими  занимания и тревненци изпитват необходимост от тях.

Актьорите са любители, главно учители, работници и занаятчии, хора, познати на всички в селището. Представленията се изнасят в училището и читалището, а по-късно на сцената на театър  „България“. Че тревненци са изпитвали необходимост от подобни  развлечения, говори масовото посещение, което имат театралните  представления, а откриването на театралния сезон в началото на  септември е съпроводено с хора и танци до зори. През 30 -те  години  на 20 в. двете театрални трупи в града почти всяка седмица доставят удоволствие на гражданите. Представят се пиесите „Под чехъл“,  „Не бил достоен“, „Три синджира роби“, „Женско царство“, „Химн на  нищетата“ и др. с участието на Виолета Величкова, Вера Тихолова,  Ружа Минчева, Никола Шиваров и др. Много често такива представления се подготвят от различни дружества и организации, най-вече с благотворителна цел. Така например Дружеството на бойците от  фронта организира редица представления, пресъздаващи героизма  на българите през Първата световна война, а приходите били в полза  на фонда за издигане паметник на загиналите през войните жители  на общината. За пиесата „Война и хора“ били ангажирани най-добрите артисти в града, както и членове на дружеството, участвали  във войните. Духовата музика, детският хор, както и специалните  ефекти и декори, допринасят за огромния успех на пиесата.

При голям интерес протичат литературно-музикалните вечеринки с участието на любителската театрална трупа и местната духова музика, честванията, посветени на баща и син Славейкови с  декламации на ученици по техни произведения. А училищните тържества в края на учебната година се превръщали в истински културен празник за малкото градче. разнообразие в живота на тревненци внасяли и литературно-музикалните забави, които Женското  дружество организирало по различни поводи с участието на хор  „Гусла“. Тези тържества включвали песни, декламации, музикални  изпълнения на пиано и цигулка, както и балет, с участието на децата  от забавачницата.

През 30 -те  години все повече театрални трупи, предимно столични, гастролират в Трявна. Специално за детската публика представления изнасят Софийския куклен театър и Приказния марионетен  театър. През 1937 г.с пиесата „Неразделни“ от Пенчо Славейков, гостува Софийския областен театър. Изключително събитие за Трявна  е гастролът на Народния театър през 1938 г., който представя пиесите „Доктор“ и „Тартюф“ с участието на Николай Масалитинов. Отзивите за гостуването на русенския театър през 1939 г., са отразени в  светската хроника на в. „Родно огнище“: „Дойдоха, разплакаха ни и  разсмяха, оставиха в душите ни една дълбока бразда на възхита, на  силни преживявания и благовение пред голямото изкуство“.

Не винаги обаче представленията са посрещани с интерес от  местната публика, което показва, че все повече театърът през този  период, се възприема като фактор за формирането на определени  естетически и нравствени критерии. През 193 г. местният вестник  „Пробуда“ публикува доста критична дописка относно гостуването  на някои театрални трупи: „Някои от пиесите даваха вид на голяма  лекота и би било добре господа актьорите да не залъгват публиката с  такива фарсове и порнографски бърканици, с които може да се задоволи булевардния вкус, но не и свободната и сериозна мисъл“.

Музика

Началото на осмислена и организирана музикална дейност в  Трявна е поставено през 1897 г., когато учителят Никола Симеонов  създава първия оркестър в града. Шест години по-късно, любителите на музиката с въодушевление посрещат създаването на музикалното дружество „Гусла“, чиито многобройни изяви – театрални спектакли, концерти и църковен хор разнообразяват културния живот  на тревненци. През 1907 г. към него е създаден струнен оркестър, а  предназначението му първоначално е да развлича пребиваващите в  града около строежа на железопътната линия инженери – чужденци  и техните семейства в новооткрития ресторант „роял“ в Горната махала. Съставът съществува до 1910 г., негов приемник става мандолинният оркестър към дружеството, а в по-далечно време (1933 г.) и  струнният квартет. За първи път тревненци имат възможност да се  докоснат до европейската класическа музика. Изнесените концерти  с творби на Моцарт, Менделсон, Бетовен, Брамс спомагат за формирането на определена музикална култура, а огромният интерес на  тревненското гражданство към тези изяви говори за потребността  от подобен род културни развлечения. Създадения през 1925 г. духов оркестър „Арфа“с диригент Георги Казасов неизменно присъства в културния живот на селището.  През 1938 г. към него е сформиран джазов оркестър. Специален оркестър пък обслужвал увеселителната дейност в града.

През 30 -те  и 40 -те  години на 20 в. музиката все повече се утвърждава като едно от желаните развлечения за тревненци. Предпочитанията към нея нарастват, нараства и броят на концертите в театър  „България“, с участието на изявени творци. През 1933 г. самостоятелен концерт изнася тревненката Тодорка Симеонова, възпитаничка  на Музикалната академия. През 1938 г. е поканен виртуозът на кавала Г. Кехайов, чийто концерт е придружен с беседа за българските  народни инструменти и музика, а девойки в красиви национални  носии изпълняват хора и ръченици. През 1940 г. тревненци имат  възможност да се насладят на изпълнението на Царския военен симфоничен оркестър.

Двете сценични изкуства – опера и оперета като част от културата на новото време, също стават достояние на тревненци. За популяризирането на оперното изкуство в провинцията допринася  Подвижната народна опера, която гостува и в Трявна през 1935 г. с  оперетата „Палячо“ и балет. В истински културен празник за малкото балканско градче се превръща голямата музикална вечер, в която участват оперните певци райна Симеонова, Мария Корели и драматичните актьори Марта Попова и Константин Кисимов. С леките си  мелодии и забавни сюжети, оперетното изкуство е добре прието от  гражданството. През 1919 г. тревненска любителска трупа представя  оперетата „Епопея на забравените“. С успех протичат представленията на софийския оперетен театър „България“ през 1940 г. През  1944 г. под ръководството на Тодор Хаджиев – диригент на Софийската народна опера, на тревненска сцена е представена оперетата  „Позлатеното вретенце“.

Богата концертна дейност развива детското певческо дружество „Тревненска музикална китка“, основано през  1919 г. от тревненеца Атанас Пейчев – възпитаник на Букурещката  консерватория. За най-малките, той поставя оперетките „Попрелки“,  „Малката кибритопродавачка“, „Игра на музите“, „Болният учител“,  „Кралят се забавлява“, както и композираната от самия него оперета  „Руска“. Към дружеството бил изграден и балетен състав, ръководен  от учителя Никола Чушков.

Киното в ежедневието на тревненци

Тревненци се запознават със седмото изкуство през 1906 г., когато предприемчивият тревненец Стефан Коларов купува малък теснолентов прожекционен апарат. Лентата се привеждала в движение  чрез ръчно въртяща се дръжка, а картината се осветявала от карбидна лампа. Будното тревненско гражданство с радост посреща това  културно начинание. И тъй като малкият салон в къщата на Никола  Илков се оказал недостатъчен да побере любознателните тревненци, Стефан Коларов наел за тази цел училищния, в който имало 250  места. За да изолира апарата и себе си от публиката, той го поставял  в средата на салона и вместо кабина използвал параван, обкован с  черно платно. Понеже филмите били неми, на собственика се налагало сам да разяснява съдържанието им, като често ставал прицел  на шеги и закачки. По време на Първата световна война прожекциите са спрени и възобновени отново през 1921 г. от Петър Иванов  Райков, който открива кино в салона на Никола Илков. През 1924 г.  дружество „Сидра“ купува нов прожекционен апарат и той започва работа в салона на Тодор Попиванчев в Горната махала. След завършване на салона на акционерно дружество „България“, киното се  премества там.

Неусетно то става част от ежедневието на тревненци. Представленията били дневни и вечерни, и се провеждали през ден, а при  по-голям интерес имало и следобедни. За привличането на повече  зрители, най-вече в неделя, два часа преди прожекцията бил пускан грамофон с високоговорител. През 1933 г. културното дружество  предвижда откриването на лятно кино на Чучура.  През 1938 г. в тон–кино „Култура“ избухва пожар, който унищожава прожекционния апарат. По инициатива на председателя  на културното дружество Борис Попалександров и на д-р Димитър  Вълнаров – председател на Ловно-рибарското дружество, между  гражданите е пусната подписка за набиране на средства и закупуване на съвременен говорящ киноапарат. Такъв бил взет от театър  „Роял“ в София и монтиран в старото кино.

За репертоара на тревненското кино добиваме представа от хрониките в старите вестници. Появяват се първите реклами, обикновено кратки и недотам атрактивни. „На 20 януари – вечерно и на 23 януари дневно, тон-кино „Култура“ ще представи най-съвършеното  постижение на тон-филма „Любов и омраза“, изцяло колориран в  естествени цветове“ – пише Общински вестник „Трявна“ от 15 ян.  1938 г. През 1939 г. печатницата на Васил Зидаров започва да пуска  реклами на филмите, които ще се прожектират в Трявна, с които се  приканват гражданите да ги посетят. Публикуват се и снимки на известни актьори, като шведската кинозвезда Кристина Зьодербаум,  нашумелия германски актьор Паул Клингер – партньор на прочутата Олга Чехова в „Две жени“, на известния комик Руди Годен и др. От  местния вестник почитателите на киното научават още и последните  новости от филмовия свят. Между прожектираните филми били „Божествената жена“, „Индийската гробница“, „Петър Велики“, „Царицата на джунглата“, „Музика и любов“, „Раят на земята“ с известните по това време комици  Ханс Рюмал и Тео Линген, „Опасна игра“ с участието на „палавата  артистка“ Жени Юго, „Танго ноктюрно“ с Пола Негри и др.

С голям  успех вървят прожекциите на филма за Трявна, създаден през 1928 г. със съдействието на общината и културното дружество. През 1940 г.  тук се провежда седмица на българския национален филм. Със съдействието на Федерацията на запасното воинство е прожектиран  филмът „Те победиха“. Това е първият български филм от „европейски мащаб“, в който участват ружа Делчева и актьори от Народния  театър. Приходът от него е събран в полза на фонда за издигане паметник на загиналите във войните тревненци.

Балове и вечеринки

Те бързо добиват популярност и са едни от формите на развлечение, където жителите на малкото градче могат да потанцуват. В  първите години след Освобождението се организират домашни вечеринки в по-богатите тревненски къщи, където имало широко място за танци. Първият бал в Трявна бил организиран по инициатива  на търговеца Стефан Рибаров и Никола Чушков в Даскаловата къща  през 1888 г. Последният бил и учител по танци – учел приятелите си  на модерните по това време мазурка, валс и др. За танцувален салон използвали две от стаите, а на чардака имало бюфет с различни видове сладки, доставени специално за бала от Габрово. Всички  били във вечерно облекло. Не липсвала и латерната, под чиито звуци  двойките се носели във вихъра на танца. След Първата световна война баловете в Трявна започнали да се провеждат в салона на Никола  Илков (Лесата), обзаведен с маси, столове и бюфет. И тук латерната  била основния музикален инструмент, въртяна непрекъснато от Димитър Фърталоча. В този салон идвали да се веселят най-вече работници от Долната махала, докато „аристокрацията“ от Горната махала  използвала салона на Тодор Попиванчев.

През 30-те г. баловете и вечеринките се пренасят в просторния салон на театър „България“. В  местните вестници са публикувани десетки сведения за проведени  балове и традиционни вечеринки, организирани по най-различни  поводи от различни дружества и професионални организации. Такива са Женското благотворително дружество, Спортния клуб, Дружеството на бойците от фронта, туристическото дружество, столарското училище и много други. С много изненади протича първият голям Басмян бал, организиран от Женското дружество през 1938 г. За доброто настроение и  атмосфера допринася търновския военен джаз. Проведеният през  1939 г. Лумпен бал (парцалив бал) впечатлява всички с разнообразието от оригинални мъжки и дамски костюми – „стари рединготи  и кринолини, слугински рокли и матроски костюми, гарсонетки и  бомбета, цилиндри и пенснета“. Под звуците на оркестър, грамофон  и латерна, дамите и господата танцуват полка, мазурка и кадрил.  Оригинални са традиционните балове на местното ергенско дружество, които се провеждат с благотворителна цел – приходите от тях  се даряват в полза на ученическите трапезарии.

През летния сезон, когато в града пристигат много гости и курортисти, особена популярност добиват градинските увеселения. едно  от най-популярните места за контакти и забавление сред музика и  танци е павилионът на Чучура, където имало дансинг и оркестър.  Прекрасни възможности за танци и увеселения предлага градината  на ресторант „Савоя“, където се провеждали и уроци по танци.

Сред  най-запалените танцьори естествено били младежите, които много често се събирали вечер да потанцуват в градината срещу хотел  „България“. Това увлечение по модните танци не се приемало от повъзрастните тревненци. Дори местният вестник излиза със статия,  в която се коментира едностранчивото развитие на младите, които  прекарват свободното си време предимно в танци, „а само в танци е  вредно да се убива времето“. Изложеното дотук съвсем не изчерпва въпроса за проявите на  тревненци в различните сфери на културата през разглеждания период и свързаните с тях развлечения. Богатият фактологически материал показва, че наред с традиционните забавления, тук навлизат  и много нови форми на развлечение и забава, свързани най-вече със  статута на Трявна като курортно селище, които бързо се възприемат от местното население. Всичко това е показателно, че в миналото  тревненци са умеели добре да се забавляват и веселят, почитали са  традициите, обичали са да спортуват, изпитвали са потребност от  музика, кино, театър. Това осмисля ежедневието им и прави живота  им много по-пълноценен.

 






реклама