Skip Navigation LinksНачало | История | Популярни истории и личности

Популярни истории и личности

Обратно към списъка
Дружество за културно – икономическо повдигане на Трявна
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Даниела ТОДОРОВА – ДАБКОВА

Площадът с часовниковата кула в началото на ХХ век.jpg

Тази статия е част от инициативата на сайта triavna.info, "Трявна през годините". В поредица от материали, ще представим живота на тревненци и участието им в значими събития от историята на България.

Благодарим на Юлия Нинова, директор на Музея за резбарско и зографско изкуство - град Трявна и на Галина Иванова, главен редактор на вестник "Тревненска седмица", за пълната подкрепа на нашето начинание.

През първата половина на ХХ век, наред с читалище, музикално, туристическо, спортно, женско и др. дружества, в обществения живот на Трявна трайно се установява

Дружество за културно – икономическо повдигане на гр. Трявна.

То обединява елита на интелигенцията в селището по това време. Идеята за създаването му идва от тревненеца, живеещ в гр. Ямбол - д-р Петър Брънеков. Дружество с такова име и сходни функции се създава в Ямбол през 1908 г. и д-р Брънеков е негов деен член. Целите му са: разкриване на нови производства в Ямбол, благоустрояване и хигиенизиране на града, залесяване на околностите, съхраняване на историческата памет.

Вижте снимките

Учредителното събрание на Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна се провежда на 25.07.1910 г. в салона на училището „Петко Р. Славейков”, където д-р Брънеков запознава тревненци с идеята за дейността на такова дружество.

Под протокола от това събрание, който се пази в Териториален държавен архив гр. Габрово, стоят имената на 53-ма тревненци. Първото общо събрание  на дружеството се провежда няколко дни по-късно - на 30.07.1910 г. и има за задача обсъждането и приемането на Устав, и избор на ръководство. Името на дружеството се определя от основните цели, които са посочени в приетия на 30.07.1910 г. Устав – ...да предявява пред гражданите всички мероприятия, които са от значение да повдигнат града и околностите му в културно и икономическо отношение и с тяхно съдействие да работи за реализуването им.. Развитието на селището дружеството вижда в няколко посоки – възраждане на традиционните тревненски занаяти; насърчаване и подпомагане развитието на овощарството в района и главно утвърждаването на Трявна и района като летен курорт. Още през 1911 г. Христо Даскалов, като първи председател на Дружеството, предлага основните насоки на работа: 1. Създаване на специални училища в Трявна – дърводелско-строително, овощарско. 2. Залесяване района около Трявна, за да стане тя по-добро място за почивка; 3. Изграждане на вили, подготовка на повече квартири с добри условия да приемат летовници; 4. Реклама на града за привличане на повече гости; 5. Създаване на квартирен комитет, който да се занимава с настаняване на курортистите . В устава изрично се посочва, че дружеството е далече от политическите и религиозни въпроси. Уредена е организационната структура. Право да членува в дружеството има всеки тревненец/ка/ и нетревненци над 18-годишна възраст, дори и живеещи извън града, достатъчно е да имат желание да работят за този град и редовно да плащат членския си внос  /първоначално от 1 лв. годишно/. Своето мнение по различни въпроси от работата на дружеството членовете изразяват на годишните или извънредни общи събрания. Като цяло работата на дружеството се ръководи от избраното на общото събрание настоятелство от 20 човека /от 1915 г. - 6 човека, избрани между живеещите в Трявна/, като член на настоятелството по право е и кметът на града. Избраните членове на настоятелството определят чрез избор  помежду си председател, подпредседател, касиер, секретар . От 1926 г., с увеличаването на имуществото на дружеството, се избира и домакин. Членовете на дружеството и неговото настоятелство работят на доброволни начала. Настоятелството на свои събрания, които се свикват при необходимост, разглежда работата на Дружеството и излиза с конкретни решения или с  предложения и въпроси за обсъждане от общите събрания.

Средствата за работа се осигуряват от: членски внос; дарения от частни лица и организации; томболи, театрални постановки и др.; финансиране от общината; от различни министерства , към които дружеството се обръща за съдействие. Дружеството има свои представители в курортната комисия и заедно с общината си поставя за цел да се работи по признаването на Трявна за курорт.

Сред най-дейните членове на Дружеството за културно - икономическо повдигане на Трявна са тревненци, живеещи в града или извън него, ползващи се с уважението и подкрепата на своите съграждани. Живеещите в София и Русе са организирани в т.нар. „дружби”.  Освен споменатият вече д-р Петър Брънеков, инициатор за създаването на дружеството, първи негови членове са Георги Стойчев /участник в БЦБО/, Христо Н. Даскалов и неговият син Богомил Даскалов, Никола Чушков /учители и краеведи/, Боню Грозев – неуморен инициатор на много от нововъведенията в Трявна, Койчо Христов /журналист/, адвокати, лекари, учители  и др. Членове на тревненската дружба в София са д-р Теодоси Витанов, проф. Пенчо Райков, Димо Казасов, благодарение на чиито познанства се осъществяват бързи контакти със съответните ведомства за решаването на важни за града въпроси. На практика тази дружба съществува и днес под името „Клуб на тревненци” и според възможностите си продължава да помага на Трявна.

Макар с периоди на подем и спад в темповете на работа, през първата половина на ХХ век Дружеството се явява добър партньор и помощник на общинската управа. За тясната му връзка с общината свидетелстват няколко члена в устава: чл. 11- като член на настоятелството на дружеството по право влиза и градския кмет; чл.28 – в случай на разтуряне на дружеството имотите му се предават на общината, която после се задължава да ги предаде на новосформирано дружество със същите цели. Споделяйки всички тези факти, трябва да се има предвид, че своите първи крачки Културното дружество прави в една сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка –  1912-13 са годините на Балканската и Междусъюзническата войни и последвалата ги Първа световна война 1914-18 г. Тези тежки в историята на българската държава събития неминуемо дават отражение на нормалното ежедневие на гражданите. В протоколните книги от общите събрания и събранията на настоятелството на дружеството  липсват протоколи за годините 1916 – 1920. От 20- те години членовете на дружеството все по-трудно се събират на общи събрания. Налага се отлагане на общото събрание за следваща дата, когато по устав то може да се проведе независимо от броя на присъстващите членове. През 30-те години на ХХ век  друг проблем се явява, липсата на постоянно помещение за канцелария на дружеството, където да се държи документацията и да се провеждат събранията на настоятелството. Трудна става и поддръжката на дружествения павилион „Чучура” – ремонтите са ежегодни, трудно се намират наематели и настоятелството се принуждава да го отдава през сезона без наем , срещу задължение за поддръжка. Това лишава дружеството от допълнителни приходи за дейността му и все по-често се поставя въпроса за намиране на дарители, организиране на томболи, подсещане за изплащането на членския внос и др.

Ентусиазмът в първите години е голям, идеите много. За това говорят разгорещените спорове на общите събрания, продължаващи с прекъсвания  по два - три дни, дългите протоколи с различни становища по обсъжданите въпроси, както и свършената работа, видна за всички. Най-усърдна е работата по подготовката в Трявна да се създаде приятна атмосфера за идващите все по-често /особено след откриването на през-балканската линия/ курортисти. С писмо № 6 от 5.08.1912 г. Дружеството възлага на Никола Чушков и Добри поп Златев – членове на същото, да направят проучване сред почиващите и да набележат основните насоки, в които трябва да се работи.

В „Доклад на комисията, натоварена от настоятелството на  Дружеството за културно-икономическото повдигане на града Трявна”, за изучаване положението на курортния въпрос у нас – в града Трявна и околността” от 21.09.1913 г., изнесен на общото годишно събрание на дружеството на 13.10.1913 г., Никола Чушков  анализира западането на занаятите в Трявна, липсата на развой на промишлеността и търговията, замирането на дейността на читалището и дружествата тук. Наблягайки на необходимостта да се използват възможностите на жп съобщенията, той отбелязва: „Външните хора, които...започнаха да на посещават, търсят не само една дива и девствена природа, която действително е прекрасна у нас, но те търсят и една подходяща за техните вкусове и наклонности среда в общество, при което те да се приближат  и да поживеят с него, макар и временно....Ще можем ли да приемем цивилизацията, която нашите гости посетители ще ни донасят ежегодно- това трябва да бъде задачата за решение на нашето културно-икономическо дружество...” Докладът е подкрепен със статистически сведения на база посетителите в Тревненския район през летния сезон на 1912 г. „Тези статистически данни говорят добре, по мое схващане, за началото на курортството у нас...Моето мнение е: културното дружество  да тури и това между многото други негови задачи за разрешение: да се постарае да въздейства в широката маса върху най-главните неудобства, които според мнението на самите гости трябва да се премахнат, а те са : скъпите наеми, липса на вода за проливане /за селските места/, липса на местни продукти, злепоставяне на хазаите, скъпотията в продоволствието и лошата обстановка в помещенията”. Тези данни са на базата на направената анкета „От какво не са доволни гостите”. От 83-ма от летувалите в Трявна през 1912 г. 53-ма са останали доволни по горепосочените показатели.

Тревненци, започнали работа навън като учители, са първите, които в периода 1880-1890 г.  през ваканцията в летните месеци се връщат в Трявна   за отмора. Първото семейство, нямащо родствена връзка с Трявна и пристигнало тук в началото на 90- те години на 19 век за възстановяване, е семейството на бившия окръжен управител на Велико Търново Иван Драсов. Поради разклатеното си здраве и по съвета на лекари , Драсов и семейството му се установяват в к. Койчевци. Години наред прекарват тук летните месеци. Последвани са от учители от търновската гимназия и семействата им.. Първоначално интересът е към здравословното въздействие на природата. Публикация на арх. Георги Козаров през 1901 г. в Списание на инженерно – архитектурното дружество привлича интереса на посетители от цяла България към Даскаловата къща, засилен от последвалите публикации на арх. Торньов и инж. арх. Т. Златев през 1925 г. и 1937 г. От 1910 г. Даскаловата къща приема първите си посетители , както е видно от запазената от Даскаловата фамилия книга за впечатления. Построяването на жп  линията до Трявна през 1909 г. и свързването й  с Южна България през 1913 г. улесняват достъпа до селището. Разчитайки на красивата природа и сътвореното от възрожденските майстори, тревненци започват първите промени в града си, за да го направят по-уютен за гостите - строеж на хотели, места за развлечение, подобряване условията в квартирите, в които се настаняват почиващи, и активна работа Трявна да бъде официално призната за курортно селище. Едновременно вървят благоустройство и усилена реклама. Част от средствата по дейностите, свързани с благоустрояването, се осигуряват от държавата, за други се разчита на дарения. По план, утвърден от Министерството на земеделието и държавните имоти, още през 1912 г., се залесяват околностите на Трявна. Засяват се бор, акация, смърч. Залесяването се осъществява съвместно от държавата и Културното дружество. До 1929 г. вече са залесени Лясков дял, Св.Илия, Криви дял , Над болницата, Чернева поляна, м. Блъснатото. Отчитат се и резултатите – „Знайно е, че Трявна се предпочита пред Плачковци и Дряново само че има близо хубави борови гори”. Тъй като околностите на Трявна са любимо място за разходка както на тревененци, така и на летовници, започва изграждането на леки слънцезащитни постройки, впоследствие и бюфети с разхладителни напитки на най-посещаваните места. Такъв през 1915 г. дружеството има в м. Блъснатото над с. Рашевите. Запазени са три квитанции от Културното дружество за набиране на средства през 1912 г. за направата на павилион-бюфет в м. Чучура. Архитект Д. Дабков изработва като дарение проект за павилиона, за постройката на който са необходими 5 000 лв. Дружеството не разполага с тази сума, затова започва набирането на един вид заем от членове си и от граждани за строежа. С началото на войните става ясно, че той не може да се реализира и парите са върнати. Павилионът е построен по-късно. Поради войните е завършен едва след 1918 г. Постепенно се превръща в любимо място за вечерни забави по различни поводи през летните месеци, а през 1933 г. за летния сезон дружеството предвижда тук да се инсталира лятно кино с два мощни радиоапарата и се стига дори до такива атрактивни идеи – ако средствата позволят, да се изгради съвместно с ловджийското дружество въздушна линия за пътници от Чучура до ловния парк „Св. Илия” на отсрещния хълм . На другото любимо за разходки място – м. Змеева дупка, през 1929 г. също е направен бюфет с разхладителни напитки. Такъв на дружество „Сидра” съществува през 1932 г. и на жп гара Трявна. През 1933 г. Ловната организация в Трявна подготвя в ловния парк „Св. Илия”  бюфет за курортния сезон .

Усилия се полагат за подобряване на условията в частните квартири, поощрява се частната инициатива в изграждането на хотели и вили за настаняване на летовниците. Една от първите , построена през 1903 г., е вила „Блян” на Боню Грозев в Качунската махала, в непосредствена близост с природата и с лечебен минерален извор. През 1924 г. в центъра на града е построен Гранд хотел „Братя Момчеви”. Като пример за „образцова чистота, гостолюбие и приветливост” се сочи и хотел „Борис” в Горната махала, собственост на Тодор поп Иванчев. В центъра на града  са разположени хотел „Ангел Кънчев” с 8 стаи, ресторант и кръчма; хотел „Централ” с гостилница; хотел „Роял” - в началото на Горната махала. През 1927 г. Ю. Несторов посочва, че в Трявна има 6 ресторанта, 4 от които градини. През 1931 г. във в. „Пробуда”  се съобщава, че в Трявна има 53 кръчми при население 2500 жители, а през 1932 г. редакторите правят следната констатация: „...Тая година в града ни се строят маса нови и масивни постройки, което говори за големия напредък, на който се радва града ни от няколко години насам.”

Освен на железопътната, много се разчита и на пътните връзки към Трявна.   През 1910 г. започва строежът на шосето Трявна – Габрово под ръководството на австрийския инженер Миланович. През 1929 г. Тодор Поп Иванчев от Трявна чрез страниците на в. „Тревненско ехо” съобщава, че „установява редовно автомобилно съобщение Трявна-Габрово и обратно. Всяка събота и неделя. Тръгване 7-8часа, връщане 4-5 часа. Отиване и връщане 100 лв. Само отиване 60 лв.”, а Общински вестник  „Трявна” от 1939 г. съобщава за редовна автобусна линия :

Разписание на автобусната служба Трявна-Габрово и обратно

Трявна тръгва 7.30 часа      Пристига 9 часа

Габрово тръгва 16.30 часа  Пристига 18 часа

Всеки ден. Понеделник и вторник извънреден курс.

В стремежа да се измени видът на селището към по-модерен, тревненци стигат и до крайности – предвижда се събарянето на много от старите къщи, особено в близост до центъра /включително къщата на революционера Ангел Кънчев/. Така на страниците на излизащия през 1929 г. в Трявна вестник „Тревненско ехо” започва полемика в какво трябва да се изразява „благоустрояването на града” и какво трябва да бъде отношението към възрожденската архитектура. Тази дискусия има положителен резултат. През 1933 г. общината вече има проект за обявяване на Горната махала в Трявна за старина по Закона за старините, който през 1936 г. е допълнен и защитава старинните къщи в Трявна от „благоустрояване”. Въпреки това в средната махала /централната част на града/ се правят значителни промени. През 20-те и 30-те години се изграждат нови къщи в модерен за времето стил. Съборена е сградата на Тревненския конак и на нейното място и терена наоколо, със съдействието на Общината и по инициатива на Културното дружество, през 1927 г. се изгражда „парк-паметник”, носещ името на Петко Славейков. Около този парк се оформя и площадно пространство,  заобиколено от внушителните сгради на Тревненското училище /1897-98 г./, Съдебната палата /1932 г./, Гранд-хотел „Братя Момчеви”, Тревненската популярна банка /1924 г./. През 1924 г. се разширява и площадното  пространство до часовниковата кула и църквата „Св. Архангел Михаил”. През 1909 г. е направена сградата на жп гарата в Трявна. Същата година тук идва и първият влак. На 13.03.1913 г. е завършена През-балканската жп линия със свързването на участъците от Стара Загора и Велико Търново при гара Кръстец . През 1937 г. общината взема мерки за разширяване и оформяне на площадно пространство край гарата. По това време - 1934-36 г. , вече е завършена и новата сграда на Столарското училище, намираща се в непосредствена близост. През 1938 г. е оформена градинка пред Даскаловата къща . През 1940 година е завършена сградата на телеграфо-пощенската палата в Трявна  и от началото на 1941 г. работят телеграфните линии .

През 20-те години се разгръща широка рекламна кампания за Трявна като приятно място за почивка. В основата и е Културното дружество, подпомагано от тревненските дружби „Родно огнище” в Русе и София, тревненци, живеещи в други градове и, разбира се, общината. В рекламата се акцентира на красивата природа и лечебно действие на тревненския въздух и минералните води. През 1927 г. излиза книгата на Ю. Несторов „Град Трявна-курортен център”, представяща с много снимков и текстови материал селището. Издадена е по инициатива на общината и Културното дружество, което оказва и финансова подкрепа. През м. май 1929 г. Министерството на просветата „се е отзовало благосклонно на искането на общината за прожектиране на старинни снимки и пейзажи из нашия курортен град и околността на филмова лента за пущане с рекламна цел из България. За целта ще бъдат изразходвани 20-30 хил. лв.” Филмът „Трявна - старинен и курортен център” е заснет през м. август 1929 г. и е готов в края на 1929 г. На 20.11.1929 г. са прожектирани кадри от него в кино-театър „България” в гр. Трявна. Културното дружество поема разпространението на филма. До м. март е прожектиран 4 пъти в Габрово, 3 пъти в Севлиево с небивал успех и е изпратен в Русе. Реклама на града са пощенски картички с тревненски сюжети. Първите са издадени още в самото начало на ХХ век. През 1931 г. е получено разрешение от министъра на железниците да се направят 10 рекламни табла с изгледи от Трявна и да се разпратят по следните гари: София, Пловдив, Горна Оряховица, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас, Трявна ; през 1932 г. изгледи от Трявна са поставени и в пътническите вагони на жп. Правят се много изложби от картини с тревненски възрожденски къщи, нарисувани от К. Щъркелов, Танев, Монов, Иван Христов . Организираните изложби с тези картини са и с благотворителна цел - за набиране средства за дейността на Културното дружество. Статии за „благоприятните условия за възстановяване на преболедували и лечение на слабо-кръвни, изтощени, нервно-изморени”  публикува на страниците на сп. ”Здравна просвета” тревненецът д-р Теодоси Витанов. За красивата природа, лечебния климат и многото удобства за курортистите в Трявна  пишат в местни вестници и периодични издания тревненци, живеещи в  големи градове – Ямбол, Русе, София и т.н. Рекламите акцентират на доброто водоснабдяване на селището, електрификацията му, чистите и уютни квартири, доброто посрещане от тревненци, пресните и вкусни продукти и ястия, умерените цени. Особено внимание се отделя на още едно предимство на града: два минерални извора, чиято вода съдържа сяра и е лечебна при стомашни и бъбречни заболявания.    За летовниците се осигуряват и разнообразни развлечения – наред с разходките сред природата и вечерните забави, културните институти в града организират театрални постановки, музикални и литературно-музикални вечери, балове, сказки на  различни теми, срещи с български писатели, професори, видни музикални и обществени дейци. В запазени броеве на в. „Курортни вести” – издание на дружеството от 20–те години, и в. „Родно огнище” от 30-те години на ХХ век /през 1933 г. се преустановява издаването на общинския вестник „Пробуда” и започва издаването на в. ”Родно огнище” на дружеството / са публикувани материали по организирането на курортното дело в града и информация за предстоящи забавления, курсове  по грънчарство, шев, кройка, изработване на изкуствени цветя, предлагани на почиващите. През 1934 г. Културното дружество получава от Министерството на Народното просвещение разрешение за подвижно кино, което през 1934-35 г. ползва с рекламна цел. През 1936 г. на общо заседание Културното и Ловното дружества в града решават съвместно да закупят модерна киноапаратура, която отдават под наем за прожекции на филми в салона на АД „България” , ползван също под наем . През 1938 г. дружеството, със средства от касата си и от взет заем, възстановява изгорялата при пожар апаратура на киното. Благодарение на инициативата и финансовата помощ на Културното дружество се активизира дейността на различни културни институти в града, имащи отношение към организирането на забавления за почиващите - музикално дружество „Гусла”, духова музика „Арфа”, женско дружество ”Труд”, туристическото и спортното дружества, читалище „Напредък” и др. Дружеството е активен член на съществуващата през 20-те – 30–те години Конфедерация на дружествата в града, целяща обединяването на техните усилия за постигането на общи цели. Става инициатор за отбелязване на значими годишнини : 50 години от смъртта на Ангел Кънчев през 1922 г.  съвместно с тревненци, живеещи в гр. Русе; през 1931 г. е отбелязана 55-годишнината от Априлското въстание . По инициатива на дружеството през 1921 г. са възобновени ежегодните чествания на Деня на Капитан дядо Никола. Те се провеждат при голяма тържественост. В тях вземат участие както тревненци, така и гостите на града. Дружеството издава и книжката на Богомил Даскалов за Капитан Никола, която не претендира за изчерпателност, по – скоро цели да събуди интереса към него, за да се съберат повече сведения за написване на по-пълна биография, както и средствата от продажбите на книжката да послужат за доизкарването на паметника му на тревненския площад. Дружеството е един от инициаторите за тържественото отбелязване на други две важни годишнини – 50-годишнината на Тревненското читалище през 1921 г. и 100-годишнината на Тревненското училище през 1936 г. То подпомага издаването на брошури, свързани с историята на гр. Трявна. В Териториален държавен архив гр. Габрово е запазена Летописната книга на дружеството, в която е отразена част от културната програма за курортния сезон на 1921 г.

В общината се е водила статистика за броя на летовниците в Трявна. Решението за това е още от 1924 г. Събрани статистически  сведения за всички години не са открити, но такива  могат да се извлекат и от някои от публикациите във вестниците. Видим е  растящ брой на курортистите:

1912 г  302 /в района/
1920 г. 288
1929 г./до 5.08/ 800
1932 963
До 1936 г. ок 1000-1500 /годишно/
1936 835
1937 963
1938 1270

В годините 1920-22 се знае, че напливът бил толкова голям, че нямало незаета стая в Трявна и околността.

Още през 1927 г. има списък на квартиро-датели, условията в квартирите са проверени от комисия и дружеството гарантира за доброто приемане на летовници в тях.

Като резултат от тази усилена дейност със „Заповед № 356 от 01.04.1937 г. на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Главна дирекция на народното здраве на основа чл. 26 от Правилника за лечебните и почивни места, Трявна се обявява за почивно място.

Сега особено внимание се отделя на организацията за посрещане и настаняване на курортистите с изработването на ”Правилник за курорта /летовище/-  Трявна”, влязъл в сила през 1939 г.  В него точно са определени функциите на Курортната комисия и Курортното бюро, представляващи курортното /летовищно/ управление. Комисията, с председател кмета или назначено от него лице, отговаря за осигуряване на общите условия за настаняване и отмора на курортистите – проверка и категоризация на квартири, заведения, осигуряване в определените часове на тишина и спокойствие в града, налага глоби при нарушения. За посрещането, настаняването, развеждането  из града на почиващите отговарят служителите на курортното бюро, чиито брой зависи от нуждите през сезона. Те са пряко подчинени на Курортната комисия и имат отличителен знак – бяла шапка и на лявата ръка трицветна лента с надпис „Курортно бюро”. В архива на Културното дружество са запазени разписки за заплатени суми за работа на служители в бюрото, в годишните отчети са залегнали суми за ”служба по организиране на курорта”. Дружеството подпомага общината при организиране работата на тази комисия  още от 1936 г.

Културното дружество взема съществено участие при уреждане на водоснабдяването на Трявна – осъществява връзка със съответните  министерства, поема транспортните разходи и финансира проучването и контрола по изграждането на водопровода до Трявна в периода 1939 – 1941 г. Разходите на комисията по водоснабдяването на Трявна са посочени в годишните финансови отчети на дружеството. Съдейства и за залесяване на района; възстановяването на съда в Трявна . Още през 1924-25 г. дружеството поставя въпроса в Трявна да се открие околийски център, без да се закрива този в Дряново; настоява пред Министерството на благоустрояването да се отпуснат средства за павиране на главната улица и др. значими за селището въпроси –направа на овощен разсадник, откриване на столарското училище в Трявна. От дружествената каса се изплащат средства на идващия в Трявна съдия, за да се спести неудобството за всяко дело да се пътува до гр. Дряново; дружеството изплаща и прехвърля през 1943 г. на читалище „Напредък” сградата на АД „България” за читалищна сграда, както и предоставя безвъзмездно и безсрочно закупената с дружествени пари киноапаратура; през 1934 г. предоставя средства за довършване сградата на столарското училище.

Протоколи от общи събрания и събрания на настоятелството на дружеството се водят в съответните книги до август 1938 г. От 1943 г. има само по един протокол в двете книги, касаещ прехвърлянето на сградата на АД „България” и киноапаратурата. От тази година може да се приеме, че дейността на дружеството се прекратява.

Председатели на настоятелството на дружеството:

1910-1913 Хр. Н. Даскалов
1913 - 1914 Иван Киселов
До ХІІ.1914 Христо Капитанов
ХІІ.1914 – 1920 Койчо поп Николов
1920 – ІІІ.1921 Христо Капитанов
ІІІ.1921- VІІ.1921 Хр. Кожухаров
VІІ.1921 – ХІ.1922 Богомил Даскалов
ХІ.1922-VІІІ.1923 Христо Ангелов
VІІІ.1923 – ІХ.1923 Гъдю Кашев
ІХ.1923 – ІХ.1924  Бончо Генов

ІХ.1924 – Х.1925 Никола Чушков
Х.1925- ХІІ.1926 Алекси Косатев
1926 – ХІІ.1928 Димо Бонев Ангелов
ХІІ.1928- VІІ.1929 Алекси Попов
ХІІ.1929 – ХІ.1930 Койчо Христов
ХІ.1930 – 1931   Ст. Пандурски ?
1931 – 1933 Пенчо Армянов
1933-1936  Недю Колев
1937 - 1938    Алекси Косатев
1938 -1941    Константин Кожухаров  


Автор
Даниела ТОДОРОВА – ДАБКОВА

Уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Кликнете върху снимките, за да ги видите в цял размер

Площадът с часовниковата кула в началото на ХХ век.jpg Гранд хотел Братя Момчеви.jpg Вилата на Боньо Грозев в Качаунската махала.jpg
Родната къща на Ангел Кънчев в Долната махала в Трявна.jpg Трявна в началото на ХХ век.jpg Трявна.jpg
Честване деня на Капитан дядо Никола .jpg
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на дружеството.jpg Разписки за набиране средства с печат на дружеството и подпис на неговия пръв председател Христо Даскалов.jpg Доклад на Никола Чушков пред дружеството за курортното дело в Трявна, 1913 г..jpg


 
 

Програма за курортния сезон на 1921г.                

25.06.  Оперетна мелодрама „Попрелки”
16.07.  Концерт на Габровското музикално дружество
23.07.  Концерт на виолончелистката Анна Желязкова. Акомпанимент на пиано Методи Желязков
31.07.  Детска оперета «Щурец и мравка»
   Художествена изложба на севернобългарските художници
   Градинско увеселение на Чучура: хора, танци, весела поща, бой с конфети, лотария на 14 торти и др.
14.08.  Годишнина от смъртта на Капитан дядо Никола
Публични юнашки игри от габровското дружество «Юнак»
Градинско увеселение в училищния двор и градина
20.08. Оперета «Руска»
25.08. Курортистите почнаха масово да се разотиват по местожителството си.
27.08. Танцувална прощална вечер.
29.08. Закриване курса по кроячество и шев на горни женски дрехи на госпожица Славчева.
31.08. Георги Тишков от Габрово подава заявление до градския кмет да открие грънчарски курс в Трявна за 5 години.
Записани са и посещения на известни личности в Трявна:
14.08. Иван Вазов е посетил в Трявна домовете на Богомил Даскалов, Н. Дончев.
29.08. В Трявна е Ст.Л. Костов за етнографски предмети.
От 5 до 22.09. Протич посети Трявна за изучаване на старини.

30.11.1925г. Дойдоха поети и писатели от групата «Златорог».Дадоха литературно четене ...Николай Лилиев,Елисавета Багряна, Вл. Полянов, Никола Фурнаджиев, Н.Найденов, Ив.Х.Христов, А.Каралийчев.


ПРАВИЛНИКЪ

ЗА КУРОРТА / ЛЕТОВИЩЕ/ - ТРЯВНА **

Чл.1.Летовищното време започва от 1 юний и трае до 30 септемврий включително.

Чл.2.Летовището  е под надзора на курортното / летовищното / управление, което се състои от :

а/Курортна комисия в състав:председател кмета или назначен от него заместник и членове:1/Общинския лекар,2/Общинския техник, 3/Средищния директор,4/Представител на Дружеството за културно и економическо повдигане на гр.Трявна,5/Представител на гостилничарите и хотелиерите и 6/Двама граждани посочвани всяка година от кмета на града.

Курортната комисия започва работата си от 1 май всяка година.

б/Курортното бюро,което се състои от служащи, назначени от кмета на общината.То се намира под прекия надзор и ръководство на кмета и на курортната комисия.Персонала се определя според нуждите.

Чл.3..Курортната комисия има следните функции:

А/Одобрява и категоризира всички квартири,предлагани на гостите на курорта;

б/Определя наема на квартирите за денонощие или месец през сезона, цените на гостбите, на превоза и на всички други услуги, за коитонамери за добре;

в/Уставовява и нарежда начина на обзавеждане на квартирите,отходните места, помийните ями, дворовете и всичко, което е във връзка с курорта, чистотата и хигиената на града.

г/ Разглежда и разрешава всички спорове и оплаквания между гостите на курорта и наемодатели на квартири, гостилничари, хотелиери, продавачи на съестни продукти и стоки, превозвачи/шофьори/,каруцари,файтонджий, носачи пр.

д/Представя за наказание, проверява и напътства дейността на служащите при курортното бюро;

е/ Проучва всички мероприятия във връзка с уредбата на курорта, било направо или чрез санитарните и общински органи;

ж/ Проверява качеството на храните, чистотата на обществените заведения и частните квартири, спазване определените цени и пр.;

з/ Натоварва със специални задачи за проверка всички общински служители и административни органи;

и/ За нарушителите държи протоколни решения за глобяване,съставя актове направо или чрез своите органи, които актове представя на г-н кмета за издаване наказателни заповеди;

к/грижи се за реда, движението, тишината и спокойствието и доклад/в/а на кмета заедно или поотделно.

Чл.4...Курортно бюро:

а/ Държи списъка на одобрените квартири,плана на града, описание на околностите и др. подобни, рекламни табла и листове;

б/ Дава всички сведения и упътвания за курорта;

в/Причаква и настанява гостите на курорта;

г/Регистрира гостите на курорта в специално водената за целта книга;

д/Заверява бележките и билетите, издавани на гостите на курорта от БДЖ, след като са престояли /летували/ определено число дни, съгласно издадените наредби и закони;

е/ Събира такси в полза на общинския фонд „Разхубавяване и пр. на курорта – Трявна”срещу издадена кочанна квитанция от всички летовници, независимо  от това дали те летуват с бележка или без бележка по БДЖ, както и от всички Тревненци живущи другаде, безразлично дали са на квартира у свои близки роднини, а също дали плащат или не плащат наем.

Таксите се събират в зависимост от възрастта на летовниците в следните размери:

От 5 до 10 годишна възраст включително плащат по 10 лв.

От 10 до 16 годишна възраст включително плащат по 15 лв.

От 16 години нагоре плащат по 30 лв.

Забележка:От горните такси се освобождават: Летовниците при фонда „Обществени осигуровки”, тия от разните почивни станции и колониии , както и крайно бедните летовници срещу представяне на свидетелство за бедност или по преценка на кмета.

ж/Развежда гостите из града и ги запознава със забележителностите на града и околностите му;

з/Проверява жилищата, в които има настанени гости;

и/ Следи да не бъдат приемани гости в неодобрени квартири;

к/ Следи за изпълнение разпоредбите на курортната комисия и специално издаваните за курорта заповеди от кмета;

л/На нарушителите съставя актове, които представя на г. кмета за издаване на наказателни постановления.

Чл.5.Всички граждани, които желаят да приемат на квартира или пансион гости през курортния сезон са длъжни до 15 май всяка година да заявяват това в курортното бюро при общинското управление.

Курортната комисия обхожда всички декларирани квартири начиная от 15 май до 15 юний, проверява ги за удобства и обзавеждането им, определя цената на денонощие, която отбелязва на специалните табла, окачени на видно място в стаята, мобелировката,цената, колко легла и на колко време се сменя бельото ако се дава такова.

Забележка:Граждани, които приемат и настаняват гости в неодобрени от комисията квартири се глобяват от кмета въз основа на актове, съставени от курортната комисия или нейните органи.

Чл.6. Граждани, които желаят да отдават квартири на гости на курорта, са длъжни да изпълняват нарежданията на курортната комисия, курортното бюро и кмета.

За неизпълнилите горните нареждания се отнемат позволителните за правонастаняване гости на курорта /табелите/ и евентуално им се съставят актове за глобяване.

Чл.7. Наемодателите на частни квартири за гости на курорта плащат еднократна курортна такса за одобрена стая както следва:

За първа категория 10 лв.

За втора категория 5 лв.

Стойността на табелите се плаща отделно по 5 лв. единия брой.

Тия такси се събират от курортното бюро срещу кочанна квитанция за в полза на обществения фонд „Разхубавяване и благоустрояване курорта – Трявна”.

Забележка:Съдържателите на хотели и страноприемници не плащат курортна такса за одобрение квартирите за гости на курорта – те плащат само стойността на табелите за всяка стая по отделно.Те са длъжни да изпълняват всички разпоредби и наставления на курортната комисия,курортното бюро и на кмета.

Горните такси се събират само от наемодателите.

Забранява се събирането им от гостите.

Чл.8.Всеки наемодател съобщава на курортното бюро числото на свободните стаи.

Настаняването на гостите става по реда на декларирането числото на свободните стаи.Изключение се допуска само когато госта не одобрява квартирата.

Чл.9. Забранява се по улиците и площадите на града в часовете 13/1/ часа до 16/4/ часа на обедната почивка, както и вечер след 22 /10 до 6 ½  часа сутрин да се вдига какъвто и да било шум, пеене, свирене, викане и разговори на висок глас.забранено е изтърсването и изтупването на юргани, дюшеци,чаршафи и др. предмети от балкони, прозорци, изложени към улицата и площадите.Също така е забранено изтупването на такива предмети от други балкони и прозорци, макар с изложение към дворовете преди 7 часа сутрин.Движението през същите часове на каруци, кола, файтони, автомобили, автобуси,мотоциклети и пр. трябва да става при най – бавен ход безшумно.

Всички съдържатели на обществени заведения са длъжни да пазят и да бъдат за запазване тишината от 13 до 16 часа на обяд, както и от 23/11/часа вечер до 6 и ½ часа сутрин, като през това време е забранено пеенето, свиренето и вдигането на шум, с изключение на местата извън населеното място, за които това време се продължава с два часа само вечер. Обществените заведения могат да стоят отворени най – късно до два часа след полунощ.Вън от населеното място това време се продължава с още два часа.

Забранено е в частните домове и хотелите да се пее и свири при отворени прозорци и врати или по тераси и балкони с радио- апарати и други инструменти, както и да се вдига какъвто и да било шум в време на обедната почивка от 13/1/ часа до 16/4/часа и вечер след 22/10/ часа.

Горните задължения се отнасят и за гостите, курортисти на града.

Забележка:Според изискванията на времето и нуждата курортната комисия има право да прави изменения и допълнения по разпорежданията на чл. 9 от настоящия правилник, без да иска за това одобрение от Главната дирекция на Народното здраве.

Чл.10.Настаняването на гостите на курорта става само чрез услугите на курортното бюро при общината.

Причакването от частни лица на пристигащите гости /курортистите/ и отвеждането им до квартирите е забранено.Изключение се прави само ако има предварително споразумение или при посрещане на роднини.В последния случай наемодателя или роднината, в когото идват гости, са длъжни да съобщават това на курортното бюро при общината най-късно в срок от 48 часа.

Чл.11.Курортното бюро се помещава в общинското управление и е отворено във всеки присъствен ден и час, а в празнични дни от 10 до 12 часа преди обед.

Пътнишките влакове се причакват на гарата от агентите на курортното бюро, които носят бяла шапка и на лявата си ръка трицветна лента с надпис:»Курортно бюро».

Забранено е на чиновниците и служащите от курортното бюро искането и приемането на отделно възнаграждение /бакшиш/ под каквато и да било форма /пари,храна,почерпване и пр./.

Чл.12.Съгласно чл. 10 от правилника за лечебните/курортните /места, в курорта Трявна не е позволено да се установят за временно или дълготрайно летуване болни от отворена туберкулоза, както и от  остри или хронически заразни болести, които представляват опасност за здравето  на околната среда.

 При установяването си на летуване в курорта Трявна всеки гост е длъжен да представи от държавен или общински лекар бележка, че не е болен от заразна болест и че може да летува в курорта Трявна.Бележките се представят на квартиродателите/наемодателите/ и хотелиерите, които последните представят на курортното бюро при общинското управление в срок от 48 часа от влизането на гостите в квартирата.

Забележка:Бележките от местната общинска здравна служба се издават безплатно, за която цел се води специална книга.

При съмнение в достоверността  на представена лекарска бележка, курортната комисия или курортното бюро могат да поискат повторно медицинско освидетелствуване  от посочен от тях лекар.

Чл.13.Освен лекарски бележки, наемодателите частни лица и хотелиерите са длъжни да изискват от гостите си и бележка, че са се регистрирали в курортното бюро при общината, както и квитанция че са внесли /заплатили/ изискуемата се такса, или служебна бележка издадена от курортното бюро,че са освободени от такава

Наемодатели, които не изпълняват това нареждане, се  глобяват и са длъжни да внесат несъбраните такси за сметка на нерегистрираните.

Чл.14.Курортното бюро настанява гостите по квартирите безплатно.

Чл.15.Препоръчва се на гостите при недоразумение или оплакване относно квартирата, хараната в гостилниците, цените на съестните продукти по магазините и пр. да се отнасят до курортната комисия, курортното бюро при общината или общинския кмет.

Чл.16.Всички общински, административни и полицейски органи, както гражданите и гостите на курорта, са длъжни да следят за изпълнението на настоящия правилник и разпоредбите на курортната комисия, курортното бюро или общинския кмет, като при констатиране нарушения при разпоредбите на същия довеждат до знанието г. кмета на общинското управление.

Чл.17.Настоящия правилник влиза в сила след одобрението му от Главната дирекция на Народното здраве.

Същия се състави съгласно разпорежданията на чл.17 от правилника да лечебните/курортните и почивни/ места – публикувани в «Д.В.» бр.92 /1936г.и приет от курортната комисия в гр. Трявна на 10 юлий 1938г.

Председател  -  кмет : Кънчо Камбуров

 






реклама