Skip Navigation LinksНачало | История | Популярни истории и личности

Популярни истории и личности

Обратно към списъка
В света на Бисерка Петрова
Разказвачката на приказки
 в. "Тревненска седмица" Галина ИВАНОВА

Бисерка Петрова е родена на 2 август 1963 г. в гр. Горна Оряховица. През 1982 г. завършва „Вътрешна архитектура” в ССХУ за ПИ – Трявна, а през 1987 г. се дипломира в специалността „Изобразително изкуство – Графика” на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. От над 20 години е преподавател по рисуване и пластична анатомия в тревненското художествено училище (НГПИ „Тревненска школа”).

Бисерка има шест самостоятелни изложби в България и участия в редица регионални, национални и международни изложби у нас. През 2003 г. тя печели награда за рисунка в 16-то международно биенале на хумора и сатирата в Габрово с творбата си „Шапка за душевно равновесие”. Нейни картини са притежание на частни колекции и галерии в България, Швейцария, Англия, Италия, Япония и Германия.

Наскоро в галерия „Казаков” талантливата ни художничка Бисерка Петрова откри третата си самостоятелна изложба в Трявна. По-особеното в случая е, че тя е ретроспективна и е посветена на 50-годишния юбилей на художничката, която от над 20 години е преподавател в НГПИ „Тревненска школа”. Експозицията включва моливни рисунки, които са голямата слабост на художничката, графика и живописни платна, рисувани през годините. В изложбата са включени и няколко нови картини, както и един автопортрет.

- В творбите ти оживяват приказни сюжети, любими персонажи от родния фолклор, легенди. Какво те тегли натам?

- Рисувам доста сюжети от фолклора, приказни герои, женските образи също изпълват картините ми. По душа съм си българка и селянка, без да съм раждана на село. Детството ми премина край баба ми, която пееше народни песни, баща ми също, аз самата пеех навремето и дори щях да ставам певица. Та баба ми разказваше много легенди за самодиви, съкровища и т.н. И си спомням, че тогава бях толкова впечатлена, че приемах всичко за истина. Пък и Цветан Колев ми е учител, знаете какви неща рисува той – българското село, интериора на старите къщи, човеците... Вероятно всичко това е намерило израз в картините ми. Мечтата ми беше да стана илюстратор на детски книжки. Навремето дори правих илюстрации за поетичните страници на тревненския вестник, но книга така и не илюстрирах. Въпреки, че нещата ми са точно такива -можеш цял разказ да си навържеш. Имам и цикъл картини на тема обичаи – оброк, герман и др. Доста четох за българската шевица и така се родиха картините с женските пазви. Мисля и премислям всяка една рисунка или картина, не съм от художниците, които рисуват по няколко неща на ден.

- Кои са любимите ти художници?

- Много обичах „История на изкуството” и имам много любими художници от старите автори, харесвам и съвременните – Салвадор Дали, Микеланджело, Ренесанса, Малките холандци, Ел Греко, Веласкес, Пикасо, Михалис Гарудис, Димитър Казаков - Нерон и др. Определено обичам сюрреализма.

- Вграждаш ли някакви скрити послания в картините си?

- Всеки открива по нещо за себе си, когато застане пред една картина. Моите творби не са дълбоко философски като тези на Цецо Колев. Те са по-скоро красиви и въздействащи. Посланията оставям на публиката.

- Какво мислиш за комерсиализацията и кича в изкуството днес? Правила ли си компромис със себе си в това отношение?

- Пробвала съм всякакви неща с цел продажба. Не мога да кажа какъв е масовият вкус. Имам неща, които много ми харесват, далеч са от кича, защото никога не бих се впуснала в тази посока, и бях убедена, че ще се продават, но уви. Най-важното е да бъдеш искрен и честен със себе си, другото няма значение. Трябва да твориш без да се интересуваш от пазара, конкретния клиент. Не понасям чалгата във всичките й проявления. Жалко е за всички ни, най-вече за децата, които копират модели на поведение, визия, манталитет и т.н. Ширещата се посредственост, бездуховност, е плашеща и наистина трябва по някакъв начин да се преборим с това. 

- Може ли един творец да преживява или само да оцелява с изкуството си днес?

- Трудно е, особено в днешно време. Един творец не може да се храни от изкуството, което създава. Не знам кога времената ще се променят, дотолкова, че да творим спокойно. Изкуството е за богатите хора, защото първо трябва да имаш хляб на масата и едва тогава да помислиш как да аранжираш интериора в дома си. Имам няколко големи откупки от състоятелни хора, но като цяло творбите ми отлежават в ателието.

- А лесно ли се преподава изкуство?

- Откакто завърших висшето си образование съм преподавател в художественото училище в Трявна и от позицията на тези над 20 години учителски опит мога да споделя, че не е лесно. На мен ми е хубаво с децата, винаги съм била открита с тях. Дори сега на изложбата ме питаха за техниките, които ползвам и аз им обясних всичко. Те се изненадаха, че съм им споделила „тайните” си. Защо да крия, нали целта е да им помогна да се развиват и усъвършенстват, пък и едва ли могат да нарисуват картините ми по същия начин. Важното е да го има желанието, хъса, таланта… Преди години имаше много даровити деца, сещам се за цели випуски, за съжаление, сега е по-различно – има, но са единици.

- Ако не беше станала учител, с какво друго щеше да се занимаваш?

- Не съм мечтала да стана преподавател. Завърших висшето си образование в университет с педагогическа насоченост и като доста мои колеги станах учител. В училище се занимавах с много неща – пеех, тренирах лека атлетика, играех балет, рисувах и др. Можех да избера най-различни професии, но със сигурност пак щях да се занимавам с изкуство.

- Какво си пожела в навечерието на юбилея?

- Най-вече да съм здрава, защото когато човек е добре здравословно, оттам-нататък всичко се постига.


Въпросите зададе

Галина ИВАНОВА

01.JPG 02.JPG 03.jpg
04.jpg Благовещение.jpg Зима.jpg
Автопортрет.jpg Ловец на сънища.jpg
05.jpg Натюрморт с череп.jpg Олтарът на птиците.jpg
Трапеза за ангели.jpg Хамелеон.jpg Шапка за душевно равновесие.jpg






реклама