Skip Navigation LinksНачало | История | Популярни истории и личности

Популярни истории и личности

Страница >  123

Отопление и осветление в някогашните тревненски къщи
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна Даниела Тодорова-Дабкова
Ще тръгнем от разказа на съвременниците за „Животът в Трявна преди Освобождението”. Тодор Духовников разказва:
„ Зимно време живеели в студени и слабо проветрявани стаи, а често само в една стая се събирало цялото семейство от няколко члена. Стаята зимно време само веднъж се е проветрявала – сутрин, а метлата дигала прах три пъти на ден. Вратата бързо се отваряла и затваряла – „ да не изхвръкне птичето”, а прозорците, гдето е имало стъкла се облепвали с ивица хартия – да не влиза студ...Отоплението ставало със зидани печки, а някои си служели с мангали... Кибрит за палене рядко се употребявал; по-често с въглени, духани с уста. А въглени в огнището винаги се пазели; в случай на изгасване – от съседите...Работели при много лоши условия, особено зимно време: прали, готвили, месили хляб при осветление от газениче или от огъня, в хладно хашево /стаята , служаща за кухня, гдето е огнището и камината.../.”

Зографът Поп Димитър Кънчов - една изключителна личност за Трявна
 Люба ЦАНЕВА
Преди няколко дни празнувахме прекрасният християнски празник Гергьовден. За тревненските зографи, той е един от най-романтичните и изобразявани светци. В наше време най-възпроизвежданата икона е на тревненският зограф Поп Димитър Кънчов. Тя се намира в криптата при храм-паметник „Св. Александър Невски”. Рисувана е през 1838 г. за църквата „Св. Архангели” в Арбанаси.

Ще разкажа накратко за тази изключително колоритна личност. Роден е в семейството на тревненски коюмджия през 1808 г. Житейският му път е дълъг и бурен. Още в младите си години Поп Димитър е една неспокойна и обаятелна личност. Притежава хубав глас, много музикален, с артистични заложби, с жив и импулсивен характер, с будно патриотично чувство и буйна кръв. Трудно изтърпява гръцкия владика в Търново. Един ден, след поредното издевателство на владиката над българското население, поп Димитър се мята на коня си и отива при него на обяснение. След последвалите помежду им пререкания, атмосферата се нажежава дотолкова, че Поп Димитър не може да се въздържи, удря плесница на владиката, заявява му, че не го признава повече, че отказва да му служи и се разпопва. Засегнатият владика за да си отмъсти, набеждава поп Димитър пред турските власти, че носи в пояса си пищови и е таен комита. Тогава свещеникът за да не бъде заловен от турците и хвърлен в тъмница, напуска Трявна и забягва. С това бягство се променя целият му живот. Той се посвещава изцяло на зографският занаят. . Обикаля далечни краища – Влашко, Македония, Тракия, стига до Атон. Изписва икони и стенописи по църкви и манастири.

Вата Даскалицата. Спомен за една тревненска учителка.
 Лидия Горанова, Ирина Димитрова, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Трявна

Вата Тотева Икономова, наричана още Вата Даскалицата, е родена в Трявна на 22.03. 1875г. в семейството на Рада и Тотю х. Икономови. Светото си кръщение получава в църквата „Св. Арх. Михаил” в Трявна от свещ. Димо Икономов, а нейна кръсница е първата й братовчедка Бона Калинчева. Вата Тотева е потомка на две достолепни тревненски фамилии.

По бащина линия произхожда от рода на летописеца поп Йовчо. Баща й, Тотю х. Икономов, роден през 1830 г., е най- голямото дете в семейството на Пена и Димо поп Алексов Икономов - учител, иконописец, свещеник в Габрово и Трявна. Редица членове на семейство Икономови носят титлата”хаджия”, признак за авторитет, признание и значително материално състояние:

„1858, януари 18 – изпроводихме хаджиите за Божи гроб-хаджи Димо и попадията и Никола, Иванчо и Мана”, е отбелязал в летописа си поп Йовчо.

По препоръка на своя баща Димо , под формата на дневник, Никола поп Димов Икономов описва преживяванията на семейството по време на това изключително събитие - посещението на Светите места край Йерусалим. То е озаглавено "Моето пътуване за в Йерусалим, 1858, 13 ян." и представлява великолепен образец на възрожденски поклоннически пътепис. Неговият оригинал е част от фонда на хаджи Никола хаджи п. Димов Икономов, който се съхранява в Български исторически архив на НБКМ – София.


Спомени за „героите на нашето време"
 Иван Хр. МОМЧЕВ

Времето си тече, отминава ден след ден, месец след месец, година след година… Времето си отива, а с него и „героите на нашето време”. Ще ми се, въпреки това, да остане нещо и от нашето време, а какво остава от времето – спомените.

Причината да се потопя в моите тревненски спомени е „Клубът на пенсионера” в Трявна, а поводите са два. Единият е стихотворението „Тревненски мотив” от Васил Аврамов, а другият - статия на същата тема от Галина Иванова във вестник „Тревненска седмица”.


Балканската война в спомените на участници от Трявна и Тревненско
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Лидия ГОРАНОВА

101 – годишнината от началото на Балканската война е повод да отдадем заслужена почит на българския войник, доказал за сетен път своите добродетели и достойно защитил извоюваните в Национално - освободителните борби, Опълчението и Сръбско – Българската война храброст, саможертвеност и слава.

Спомените на участниците от Трявна и Тревненско в тази война са непосредствено свидетелство за дните на изпитания и героични подвизи, на неосъществени надежди и покруса.


В света на Бисерка Петрова
Разказвачката на приказки
 в. "Тревненска седмица" Галина ИВАНОВА

Наскоро в галерия „Казаков” талантливата ни художничка Бисерка Петрова откри третата си самостоятелна изложба в Трявна. По-особеното в случая е, че тя е ретроспективна и е посветена на 50-годишния юбилей на художничката, която от над 20 години е преподавател в НГПИ „Тревненска школа”. Експозицията включва моливни рисунки, които са голямата слабост на художничката, графика и живописни платна, рисувани през годините. В изложбата са включени и няколко нови картини, както и един автопортрет.

- В творбите ти оживяват приказни сюжети, любими персонажи от родния фолклор, легенди. Какво те тегли натам?

- Рисувам доста сюжети от фолклора, приказни герои, женските образи също изпълват картините ми. По душа съм си българка и селянка, без да съм раждана на село. Детството ми премина край баба ми, която пееше народни песни, баща ми също, аз самата пеех навремето и дори щях да ставам певица. Та баба ми разказваше много легенди за самодиви, съкровища и т.н. И си спомням, че тогава бях толкова впечатлена, че приемах всичко за истина. Пък и Цветан Колев ми е учител, знаете какви неща рисува той – българското село, интериора на старите къщи, човеците... Вероятно всичко това е намерило израз в картините ми. Мечтата ми беше да стана илюстратор на детски книжки. Навремето дори правих илюстрации за поетичните страници на тревненския вестник, но книга така и не илюстрирах. Въпреки, че нещата ми са точно такива -можеш цял разказ да си навържеш. Имам и цикъл картини на тема обичаи – оброк, герман и др. Доста четох за българската шевица и така се родиха картините с женските пазви. Мисля и премислям всяка една рисунка или картина, не съм от художниците, които рисуват по няколко неща на ден.


Дружество за културно – икономическо повдигане на Трявна
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Даниела ТОДОРОВА – ДАБКОВА

Площадът с часовниковата кула в началото на ХХ век.jpg

През първата половина на ХХ век , наред с читалище, музикално, туристическо, спортно, женско и др. дружества, в обществения живот на Трявна трайно се установява Дружество за културно – икономическо повдигане на гр. Трявна. То обединява елита на интелигенцията в селището по това време. Идеята за създаването му идва от тревненеца, живеещ в гр. Ямбол - д-р Петър Брънеков. Дружество с такова име и сходни функции се създава в Ямбол през 1908 г. и д-р Брънеков е негов деен член. Целите му са: разкриване на нови производства в Ямбол, благоустрояване и хигиенизиране на града, залесяване на околностите, съхраняване на историческата памет.


Проф. Валентин Мутафчиев

Проф. Валентин Мутафчиев е роден през 1943 г. в град Трявна, където получава средното си образование. След казармата следва в Стоматологичен факултет - София. Дипломира се през 1968 г. През 1971 г. спечелва конкурс и започва работа като асистент по ортодонтия във факултета. Минава през всички академични стъпала. От 1992 до 2007 г. е ръководител на Катедрата по ортодонтия. Създава и ръководи първата ортодонтска клиника в България - "ВАЛОР". 

Проф. Валентин Мутафчиев е почетен гражданин на град Трявна.


„Богоявленски бал” на „Хижата” в Трявна
 Галина Иванова
Навремето тревненци знаели как да се веселят, въпреки грижите за делника. Нещо повече, умеели да празнуват заедно, с „открито сърце и душа”. Дали, защото ежедневието не е било обременено с ангажиментите и екстрите на модерния свят, или защото някогашните тревненци били по-близо до традициите и корените от нас, кой знае.

Tрадиционния някога „Богоявленски бал” бил истинско събитие за града.

Развлеченията на тревненци в миналото (края на 19 в. – 40 -те г. на 20 в.)
 Лидия Горанова
Автор: Лидия Горанова

В този материал се проследява многообразието от форми на развлечения в ежедневието на тревненци от края на 19 до 40 -те г. на 20 в., като важна част от тяхната култура, от обществения и духовния им живот. Богатият изворов материал – архивни документи, спомени на стари тревненци, периодични издания, фотографии и реклами от онези години ни връщат десетилетия назад, съживяват отминали събития и показват стремежа на тревненци към един по-пълноценен живот. Наред с това разглеждането на развлеченията дава възможност да се проследи навлизането и усвояването на новите модерни ценности от тревненското население, превръщането им във важна част от техния духовен свят.
Страница >  123

реклама