Skip Navigation LinksНачало | История


История на града

P1670359.jpgТрявна възниква през втората половина на 12 век с името „Търнава“. В Тревненския проход в 1190 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел, който решил да заличи България и предприел мащабен военен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на голямата победа е изградена църквата „Св. Архангел Михаил", която се е запазила след няколко опожарявания и в момента е един от най-старите източноправославни храмове в Централна България. Заедно с църквата „Св. Георги“ (построена през 40-те години на XIX век), има важна роля в оцеляването на българския дух сред населението през годините на чуждо иго. Легендите говорят, че тук и в околните села Веленци (от „веля“ - заповядвам), Поповци и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново клир и боляри.

Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на Турското робство - XV - XVI век. Там селището фигурира с името Трявна. През Възраждането Трявна се оформя като процъфтяващ икономически и културно-просветен център. Сред занаятите, развиващи се в града, се отличават иконописът, дърворезбата, дюлгерството. В Трявна е създадено второто светско училище в България - през 1839 г. В него е преподавал видният български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков. Тук се ражда синът му - гениалният поет Пенчо Славейков. В Трявна е роден и сподвижникът на Левски Ангел Кънчев (1850-1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. На 25-ти април 1876 г. в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт. Местните дейци, водени от председателя на революционния комитет зографа Цаню Захариев, за десет дни събират чета от 50 души. Водени от войводата Христо Патрев, въстаниците на 5-ти май завземат града без да срещнат съпротива. На 9-ти май четата, вече нараснала до 110 души, се изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова Махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпят. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение.

По време на Освободителната война 1877-1878 г. тревненци активно участват в подпомагането на руските войски при боевете при Шипка - Шейново много от тях, като Минчо Стари, са техни разузнавачи, водачи в планината и доставчици на продоволствие, те се включват и в Българските доброволчески чети в Руско-турската война.

От началото на декември 1892 г. тук живее като интерниран Петко войвода до падането на Стамболов, след което на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. Гражданството се отнася с дълбока почит и уважение към войводата

Тревненци участват масово и в петте войни за обединение на България, които се водят между 1885 и 1945 година.

Кликнете с показалеца на мишката върху снимките, за да ги видите в цял размер

P1400953.jpg P1650871.jpg P1670359.jpg
P1670363.jpg P1670366.jpg P1670388.jpg
P1670396.jpg P1690284.jpg P1700054.jpg
P1700348.jpg P1700425.jpg P1730801.jpg
P1750138.jpg P1750340.jpg P1760263.jpg
P1760284.jpg P1760986.jpg P1770434.jpg


реклама