Skip Navigation LinksНачало | Тревненски бодли

Тревненски бодли

Обратно към списъка
НЕ ТОЛКОВА СКРОМНО
Още за звука и светлината
05.03.2014 Вера Христова
Прочетох във вестник “Тревненска седмица”, че според изпълнителите на проекта “Трявна – градът, в който се ражда красота”, той е “сред най-добрите туристически, културни и инфраструктурни проекти”. Амбицията, както става ясно, е била да се получи “красив продукт”, в резултат на който “Трявна да стане още по-красива”. Мисля, че това е една твърде скромна цел за духовните мащаби на Трявна, за проекциите й върху днешния и бъдещия ден на културна и образована България. А както се вижда от подробния отчет и средствата по този проект никак, никак не са скромни. По-красива Трявна?! И по-нататък? Какво като е по-красива? Ще направи възклицанията от тази красота по-силни? Мисля, че словесното определяне на целта би могло  да започне с думите: “Бивайки по- красива, Трявна ...”, следва това, което искаме да постигнем, т.е. красотата да бъде не целта, а средството за постигане на целта.
Ще споделя впечатленията си от спектакъла “Звук и светлина” /без бележки по някои спорни технически и инсталационни похвати/. Разбира се, “Легенди за красива Трявна” имаше несъмнено приказна вълшебност, но според мен, би било още по-вълнуващо представление, ако в него можеха да намерят място безсмъртните “Неразделни”, /нищо по-логично от това/, легендите за “Змейова дупка”, за “Елова могила” и други някои с възможности за сценична постановка. Поздравления за  екипа, намерил оригинални и сполучливи сценични решения. Но не мога да премълча, че би било хубаво, да гледаме на сцената познатите ни чудесни актьори от тревненския театър…
Какво ни предложи спектакъла “Звук и светлина?” Нека да си представим, че старият площад на Трявна е пълен с хора – туристи, чужденци, гости, делегации, ученици или студенти, повечето от тях – външни хора. Да си представим, че нищо не са чували за Трявна или може би предварително все пак нещо са видели, слушали, прочели и в най-добрия случай вече знаят, че това селище е дало на България най-старата, най-богатата и с най-голям ареал на действие художествена школа през Възраждането. И на тези хора, им прожектираме спектакъла “Звук и светлина”, такъв, какъвто го видяхме на 21 февруари вечерта на стария площад. Какво им дава той, или какво притуря към това, което те имат вече у себе си? Нямам предвид текста – консултант е музеят и не мога да имам бележки към толкова компетентни  и добросъвестни колеги и зная, че прекрасно са си свършили работата. Неприятно бях изненадана от начина, по който бяха “представени” отделните изкуства като част от школата. Върху каменната, двестагодишна снага на Часовника се прожектираха думи: иконопис, резбарство, строителство и т.н. Думи! Какво има зад тия думи? Толкова богат материал! Човек може да се върти безпомощно, затруднен да избере най-хубавото и най-ценното в това море от икони, резби, куюмджийски, казаски  и прочие изделия, с които тревненецът е прекрачил прага на занаятчийството и ги е довел до висотата на изкуството. Нищо такова не беше показано. Съжалявам, но тогава си помислих, че вместо да чета тия думи, прожектирани върху кулата, предпочитам да съм си вкъщи, да разгръщам албуми, да разглеждам илюстрации, да чета, да сравнявам и да се удивлявам… Ако, разбира се, не мога отново да ги гледам в експозициите. За строителството е ясно – най-добрата илюстрация е старият площад, и никога няма да е излишно да се подчертае,  че е единственият в България така цялостно запазен площадов ансамбъл от Възраждането;  че Часовниковата кула не е най-старата у нас, но е, според специалистите, най-хармонично изградената. Мисля, че Площадът с Часовниковата кула и Стария мост трябва да бъдат още по-изразително подчертани и изтъкнати и в светлинно отношение като акцент на целия град. Вълнуващо могат да бъдат показани и архитектурните ансамбли в Трявна - тук има няколко прекрасни фотографи с много свежо око за Възрожденската архитектура… А има необходимост, належащо е да се покаже в тоя спектакъл какво е това ”зографство”, ами че ако не е специалната експозиция на иконописната школа, на две крачки от Часовниковата кула е църквата “Архангел Михаил” - една голяма икона на Йоаникиий папа Витанов  върху белия екран на стената на църквата може да свърши по-голяма работа от много обяснения… Образите на дърворезбените и скулптурни творби на тревненските художници в държавни и частни сгради у нас и в чужбина могат да разкажат много за пластичната култура на тревненската школа. Образите, не думите, образите на творбите на изкуствата, на хората на изкуството и книжовността, на културата и духа на Трявна – това трябваше да бъде показано. Видяхме как бе представена в Сочи руската класика. Само не ми  казвайте, “ама това е безумие да се сравняваме…”. Не, не сравнявам. Нямам такова намерение. Става въпрос за принципа – показани бяха образите на великите руски  писатели, нещо, което си струваше да бъде направено съответно за големите възрожденски творби и художници на Трявна. Тези образи в съответно осветление и музика – това, според мен трябваше да бъде същността на площадовия спектакъл. Съвсем друг въпрос е защо в този спектакъл, който хронологично стига до днешното време, нямаше и дума за други периоди от историята на Трявна, сякаш през въпросните тоталитарни години Тревненската резба не е съществувала. Нито дума. Ни звук, ни светлина!
Удивление! Ето какво липсва на този спектакъл! Той трябва да предизвиква удивление, възхищение, очарование, както се казва, “разумът на сърцето” да бъде докоснат. Ако на този спектакъл погледнем като на театър, то той, според Томас Ман няма нужда от литература, той би могъл да мине и без нея. Но историческата хроника на Трявна има такава епичност, че е невъзможно да се отдели от поезията.
И тъй като този спектакъл е именно в Трявна – градът с толкова вроден и придобит благороден вкус, не може да не се запитаме: дава ли представа показаното за силата, размаха и въздействието на тази удивителна художествена школа, за нейното място в културната история на България и с какво и защо тя е жива и днес? Дълбоко съм удовлетворена от вижданията за този проект не просто като реклама или забавление. Изказано бе мнение, че “Трявна трябва да спаси духовното и културното наследство на нашата Татковина”, макар че Трявна има възможности да не се ограничава само в тая мисия – на Спасител. Според мен, засега, спектакълът “Звук и светлина” не е на висотата на тези задачи. За такава мисия Трявна все още не е снабдена с най-точните, най- ефективните оръжия. Усещайки се в Трявна, зрителят и слушателят едновременно трябва да се усети и в България, защото Трявна е добрата, скъпоценната част от България /заедно с други такива центрове, разбира се/. Но неслучайно казвам “засега”. Напълно оправдана и много обнадеждаваща е предварителната постановка, че “системата може да се надгражда и допълва във всеки момент”. Както е казал Гьоте: “Че все не можеш да привършиш, това те прави да растеш”. На това разчитам – надграждайки върху създаденото, да израстваме и във вижданията, в целите и в средствата за тяхното показване и въздействие. Вероятно затова е толкова оптимистично твърдението, че и за в бъдеще Трявна ще има с какво да изненада своите гости от страната и чужбина. Но до създаването на “единен, атрактивен туристически продукт”, явно е необходима още работа.
Наскоро прочетох за случай, разказан от големия наш писател и мъдрец Калин Донков. Става дума за големия български цигулар, талант на ХХ век Васко Абаджиев. Чували сме за нерадостната му съдба, но малцина знаят, че като двегодишно дете, той бил с такъв музикален слух, че изпитвал физическа болка от фалшивите тонове. Надявам се, ние самите и гостите на нашата Трявна,  гледайки спектакъла “Звук и светлина” на стария площад, да изпитваме не болка – физическа или душевна, а радост, че има такава красота, че ние можем да я виждаме, да я разбираме, да й се радваме. И имаме привилегията да живеем сред нея.

Вера Христова





реклама